Прилагателното име благ е многозначна дума. Освен ‘който се отличава със спокоен нрав и има склонност към обич, състрадание’ в съчетанието благ човек, то означава и ‘сладък на вкус’ в съчетанието благ плод. Като сладки и благи се определят и различните видове баклава. В народните песни можем да срещнем словосъчетанието вечеря татлия, т.е. ‘вечеря със сладко тестено изделие’: „Я си иди, мале, мила мале, па улезни, мале, у одаи, та направи вечера татлия”, с. Жабляно, Радомирско; „Айде, айде, не времи ви много, но ми готви вечеру-татлию, и прай ми каве-шикерлию”, с. Кожници, Трънско.

В Родопите обредната трапеза, с която жените посрещат болестите, за да ги умилостивят, се нарича блага черква. В Средните и Източни Родопи блага черква казват на обичай с жертвоприношение на черни кокошки в събота след Петковден или Архангеловден. Тези примери показват, че сладката храна в българските обичаи се използва за умилостивяване на злите сили и болестите.

В българския език повечето названия за баклава са заети от турски, тъй като и самото тестено изделие е турско. Но в балканската кухня много от ястията стават общи, както и техните названия. Така че днес баклава се приготвя от повечето балкански народи.