Баница
Съвременно значение
Печено тестено изделие от намазани с мазнина, поставени една върху друга или навити, точени кори, с плънка обикновено от сирене и яйца или месо, праз, зеле, спанак и др.
Произход на думата
Думата баница има славянски произход и се е развила от думата гъбаница – ‘нещо, което е сгънато, завито’. Глаголът гибам в някои бългаски диалекти означава ‘свивам, сгъвам’. Открива се още в старобългарски: прѣгыбати ‘свивам’.
Примери
От ръженото брашно мама месеше хляб, а пшениченото пазехме за зелник или пък за баница. Кр. Григоров
Таком бога, дилбер Ангелино, /. . / ти да станеш ютре по-рано, / да омесиш две бели погачи, / да разсукаш две тънки баници. Народна песен
Знание
Баницата е традиционна българска храна. Тя е подходяща за делник и празник. Приготвя се и по повод на различни календарни ритуали. За Бъдни вечер се поднася баница с тиква и ябълка, защото това е последният ден от постите. Но за Коледа и Нова година баницата по традиция е с яйца и сирене и в нея се слагат листчета с късмети. Така се предсказва какво ще се случи на всеки в семейството през следващата година. Специални видове баници се правят и на други празници, те символизират уважението на хората към светеца или светицата.
В българския език съществуват преди всичко домашни названия на баницата, които се свързат с начина на приготвянето ѝ чрез свиване, нагъване, въртене, пълнене.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е образувана от глагола гибам, който означава ‘свивам, сгъвам’. Думата гибаница е разпространена и в сръбски и хърватски. Смята се, че гибаницата е традиционна сръбска баница, въпреки че думата се среща и в българските диалекти.
Разпространение
Видинско.
Примери
Със сигурност всички заети домакини няма да пропуснат още днес да приготвят тази традиционна сръбска гибаница. Интернет.
Произход
Вид баница с яйца и сирене, ръчно точена.
Думата е заета от турски език.
Разпространение
Русенско.
Примери
Долангачът се приготвя, като всеки лист се покапва с разтопено масло, поръсва се със сирене и се сгъва на хармоника. Сгънатите листи се нареждат един до друг, леко са запичат, след което се заливат с разбити яйца. Долангачът е по-тънък от обикновената баница и леко хрупкав. Неделя Минкова, с. Ново село, Русенско
Произход
Баница с две или повече кори, между които се слага пълнеж. Думата клин e общославянска и в българския език означава ‘късо парче дърво или желязо със заострен край’. Използването ѝ като название на баница се свързва със значението на думата ‘парче баница с клиновидна, тоест триъгълна форма’. Предполага се, че може да произлиза и от глагола вклинявам, който означава ‘вмъквам нещо’ заради плънката, която се поставя между корите.
Разпространение
Хасковско; Асеновградско; Смолянско и др.
Примери
Ръстòчилъ съм клин за плъннùнъ (Разточила съм клин за напълване). Диалектен архив.
Произход
Баница с праз лук или зеле. Названието е образувано от глагола суча със значение ‘вия, въртя’, който е общославянски, въз основа на факта, че баницата се приготвя, като се навива и върти.
Разпространение
Момчилградско; Златоградско.
Примери
Испèкълъ съм прòсутник нъ сòбъсъ. Диалектен архив
Произход
Баница, направена от ориз. Думата произхожда от съществителното ориз и наставка –ник.
Разпространение
Златоградско; Гоцеделчевско.
Примери
Прàвем урùзник совèчер. Диалектен архив
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.