категории -> оръдия на труда -> бърдо на стан
Бърдо е част от тъкачния стан, която представлява продълговата назъбена дъска, между чиито зъбци се прокарват нишките на основата и с която се набива вътъкът.
Думата бърдо е домашна и произхожда от корен, който е означавал ‘режа, остря’, понеже бърдото е възникнало при правия стан и е било летва, заострена от двете страни, с която се набива вътъкът. Географският термин бърдо, който означава ‘издигнато над равнината неголямо възвишение с полегати склонове и със заоблени очертания: рът, рид’, е развит от тъкачния.
Калина разви кросното и пак го нави. Бутна нищелките назад, оправи кученцата, настъпи стъпалата и преметна совалката. Преди да удари бърдото в нишките, над главата ѝ застана Стоян. К. Петканов
Откъм кухнята се чуваха бързите удари на бърдото. Седнала в стана, майка му чевръсто прехвърляше совалката. Ст. Дичев
Мама потупваше с бърдото и совалката тичаше непрекъснато между нишките на разбоя (стана). Й. Радичков
Найди едно бърдо по-често (по-гъсто); Бърдо ми ни сече жици (нишки). Борйе, Гора, Албания
И дунел (донесъл) бърду. Банат
В българската традиционна култура всички остри предмети могат да прогонват зли сили и се поставят близо до прага, на двора или до огнището, за да пазят хората в дома от вампири, таласъми и др. Бърдото, както и иглата, ръженът също играе такава роля.
В същото време на определени празници не бива да се пипат никакви остри предмети, забранено е да се шие, тъче, реже, за да заздравяват добре раните на хората през годината. Има и поверия да не се пипа бърдо и игла, нож и други остри сечива на Вълчите празници, за да не са остри зъбите на вълците и да нападат домашните животни.
Названията на бърдо в българския език са предимно домашни.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Разпространение
Софийско; Троянско; Банат; Смолянско; Самоковско; Еркеч; Поморийско.
Примери
Сяквам с бêрдуту (на станê) да й гладък платê. Еркеч, Поморийско
Разпространение
Елинпелинско; Гоцеделчевско (Чеч); Ивайловградско; Прилепско; Дедеагачко
Произход
Думата е производна от глагола греба, който е общославянски и се открива и в старобългарски.
Разпространение
Гоцеделчевско; Велинградско; Асеновградско; Ардинско; Златоградско; Хасковско; Свиленградско; Ивайловградско; , Източна Беломорска Македония – Сярско; Драмско; Солунско; Дедеагачко и Малкотърновско.
Примери
И тука вдявах, вдявах гребените на станът, та се научих. Ек. Томова
И сетне гу дигаме на нити, на гребен, и на станъ тъчем ас гребеньъ. Драмско
На станъ аф набърдилуту е гребеньъ. Сярско
Ял де удениме (вденем) у гребиню (в гребена). Солунско.
Произход
Названието е заето от турската дума taraκ ‘гребен’. То назовава уред за влачене на вълна, но в някои диалекти се употребява за част от тъкачния стан.
Разпространение
Крумовградско; Момчилградско
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.