Болката според българските вярвания може да бъде физическа и душевна. В миналото хората обръщат повече внимание на физическото страдание, защото е симптом на болест, която може да доведе до трайно увреждане. Според народната вяра болестите могат да бъдат на брой 77 ½ или 99, като за всяка от тях има лек с изключение на половинката или на стотната. Най-лош и най-опасен е духът на половинката болест. 

Той може да бъде изгонен от човешкото тяло с биле, откъснато със затворени очи, след като са набрани други 77 вида билки. Заболяванията и болките се дължат на най-различни причини: те са резултат от природни стихии; от досега на човека със свръхестествени демони и сили и са Божие наказание за извършени грехове. Вярва се, че хората и животните заболяват от бяс вследствие от бесния вятър. Непочитането на Бога и на християнските светци води също до разнообразни заболявания. Обикновено раждането на недъгави деца се осмисля като Божие възмездие за извършени грехове. То е резултат и от неспазването на традиционни забрани от бременните жени в празниците на св. Богородица, св. Петка и св. Симеон. Значителна част от болестите се възприемат като невидими свръхестествени същества, които нямат божествен произход. Те са персонифицирани в образа на жени и са подвластни на Господ. Живеят на края на света, там, където е дворецът на Слънцето, където живеят орисниците, самодивите и змейовете. Като грозни почернели старици в традиционната култура се представят Чумата, Шарката, безсъницата, треската и русата.  

В пословиците и поговорките ясно личи отношението на българите към болката, болестта, мъката и тъгата: 

За сяка болка Господ дал и билка. 

За твое здравье, за моя болест.

Завистта е люта болест.

Като види тежка болест, става каил за треска.

Неговата болест, моето здравье.

Неговата болест, моето здравье.

От нищо болест, напрасна смърт.

По више спане поболева̀не е.

По-голяма глава, по-голяма болес. — Приказват да е станала тая притча от това: когато се отваряло небето, който бил честит да го види, за каквото са помолял, начаса Господ го послушвал. Една жена, като се мъчила да види небето отворено, нямала време да излезе вън, ами провряла главата си през прозореца и сварила да повика: „Дай ми да имам голяма глава.“ Господ я послушал и начаса й дал голяма глава, тъй що тя от прозореца не можала да я извади.

Празна плоска, готова болест.

Сиромашията е най-тежка болес.

Сухо здравие, готова болес’.

Треската от тежката болес по̀ се (не) търпи.

Тузи (тази) не е болка за умиране.

Дълбока вода да плуваш, че малка тъга да н’е виждаш.

Токо ми са тъга на сърце не свила.

Що не пипа ръка, ней сичко мъка.

Без мъка няма наука.

Без мъка работа нищо не е свършено.

Жената рай, жената вечна мъка.

Жива мъка без чаша.

Лоша жена, вечна мъка.

Навик е една мъка, а отвик две.

По мъка и сръка. — Според труда и способността.

Сяка мъка до време.

Що не пипа ръка, ней сичко мъка.

За тегло сме създадени.

Сиромах човек е научен на тегло.

Челяшко тегло (теглило) край няма.

Радостта и скръбта наедно ходят.

Скръбно сърце яде, болно не яде.

Лоша жена, вечна мъка.

Душевната болка става важен елемент от човешкото битие в модерните времена. На нея днес са посветени много стихотворения, песни, разкази и романи. Страданията на съвременния човек са централен проблем и в българската култура.  Например:

В тъги, в неволи, младост минува,

кръвта се ядно в жили вълнува,

погледът мрачен, умът не види

добро ли, зло ли насреща иде…

На душа лежат спомени тежки,

злобна ги памет често повтаря,

в гърди ни любов, ни капка вяра,

нито надежда от сън мъртвешки

да можеш свестен човек събуди!

Борба, Хр. Ботев.