Произход

Думата идва в българския език от турско balta и е разпространена предимно в южния дял на българското езиково землище.

Разпространение

Пазарджишко; Пловдивско; Благоевградско; Разложко; Петричко;Сярско; Воденско; Костурско; Малкотърновско; Лозенградско; Одринско; Чаталджанско

Примери

Клисурци и панагюрци / нарамили ми балтии, / отишли в гора зелена, / изсекли диви череши, Ив. Вазов; Заканил са е Никола, / момини порти да цапи, / .. / юбзе си остра балтие / в събота срещу неделе, / отиде порти да цапи. Народна песен, Фразелогизъм: Заиграва балтията. ‘Започва голяма разправа с жестокости’.

Произход

Дърводелска брадва с къса дръжка. 

Чрез новогръцкото μανάρα, което е заето от италианско mannara, а то има за предшественик латинско manuaria. 

манàрка,

манàрица

Разпространение

Видинско; Кулско; Ломско; Врачанско; Тетевенско; Пирдопско; Ломско; Кулско; Велинградско; Кратовско.

Примери

Грабвах манарата и дълго блъсках кютука, ама той, проклетникът, тресчица не пускаше. О. Василев

 — С какво оръжие разполагате? — Шарено. И карабини, и трилинейки, и бердани, а ония, които не можаха да се оружат с пушки, размахват манари, сатъри, железни вили. А. Каралийчев

Произход

Заемка от турски. Разпространени са различни фонетични варианти: неджѐкъ, ножàк, наджàчка, нажàчка.

Разпространение

Асеновградско;  Ардинско; Маданско; Смолянско; Момчилградско; Крумовградско; Ивайловградско; Габрово, Ксантийско; Дедеагачко;  Гюмюрджинско; Плевенско; Русенско; Силистренско; Банат; Ивайловградско; Пловдивско; Гюмюрджинско.

Примери

В навущата на Раиф свети острието на изто̀чен наджак. Ст. Сивриев

Ето ти беда — за кервани приказват, а то — потеря се е задала… — Колко са? — Много… Най-напред една чета на коне… с наджаци. Д. Рачев

Произход

Вид плоска и широка брадва за кълцане и сечене на месо, кокали и др.

Думата е заета от турски.

Примери

С нашата дружина са съедини и Хаджи Димитър, който беше оцелял от турския сатър само затова, защото са беше скрил нейде си. П. Хитов; Турчинът, още неумрял, приличаше на бут кълцано със сатър месо, а не на човек. Ив. Вазов; Работата не ще хатър, а сатър. Поговорка.

Произход

От корена на глагола сека.

Разпространение

Корчанско; Костурско; Брацигово.

Произход

Названието секира също се среща в средновековни текстове и е родствено със съвременния глагол сека и с латинското seco ‘срязвам, разрязвам, разсичам, оперирам, разделям, разрешавам проблем’.

Разпространение

Общобългарско название.

Примери

Оуже бо секыра при корении дрѣва лежитъ Остромирово евангелие (Мат 3:10)

Что же секꙑра. нецѣлѣюштѧѧ дѹшѧ посѣчениѥ Слова на Григорий Богослов

Нейде в гората секат дърва и отчетливият звук на секирата кънти в тишината К. Константинов

 Тежката секира потъна в едното рамо на нападателя. О. Василев

Фразеологизъм: Намерила булката секирата зад вратата. ‘Не си намерил, а си взел нещо на мястото му’.  

Произход

В старобългарски се открива думата сѣчиво , образувана от корена на глагола сека. На старобългарски може да означава конкретно ‘брадва’, а не само ‘инструмент’.

Примери

ѣко въ добровѣ дрѣвьнѣ секꙑрамі расѣшѩ двьрі его. въкѹпѣ сѣівомь і оскръдомь раꙁдрѹшішѩ і Синайски псалтир; 

наѡстри дрѣводѣлѧ сѣчиво Стар Завет, Ис 44:12

и се шесть мѹжь идѧше… комѹждо сѣчиво въ рѹкѹ ѥго Симеонов изборник

Произход

Сечиво, подобно на брадва с две остриета. От новогръцко πέλεκας, което е наследник на старогръцко πέλεκυς  ‘секира, топор’.

Разпространение

Ловешко; Тревненско; Севлиевско; Чепинско; Баташко; Малкотърновско; Пазарджишко.

Примери

Делирад, нает / на двама за отпор, върти друостра пелка / и кастри… П. П. Славейков

Произход

Вероятно стара иранска заемка в славянските езици.

Разпространение

Общобългарско название.

Примери

У нас растат само тук-там ели по непристъпните урви на Стара планина, дето българският топор не може да достигне. Ив. Вазов

Всички хора думат, думат и говорят, че бай Дечо Пора клал петли с топора. Чудомир

Фразелогизъм: Не ми бие топора на едно място.  ‘Непостоянен, непоследователен съм в постъпките си или в мнението си, не устоявам на дадена дума’.