Произход

Думата е старинна заемка от германски, срв. нем. Buche. От женски род е, за разлика от книжовната. В диалектите се срещат и варианти, образувани с различни наставки.

Разпространение

Горни Лом, Белоградчишко, Дихово, Битолско; Правец, Ботевградско; Велеско; Сушица, Великотърновско; Ихтиманско; Корчанско, Смолско, Пирдопско; Пордимско; Бачево, Добърско, Разложко; Радомирско; Самоковско; Кръвеник, Севлиевско; Скопско; Струмишко; Солунско; Сярско; Трънско; Разбоище, Царибродско; Великотърновско; Габровско; Кръвеник, Севлиевско; Раково, Сливенско; Троянско; Ракитово, Велинградско; Белица, Разложко; Зидадец, Бургаско; Неделино, Маданско; Средец, Смолянско.

Примери 

Тук-там, тук-там, обиколи цялата гора, мина дол, мина два, все по следите. Най-после пред него се изпречи стара бука с хралупат дънер. Елин Пелин

…твойте буки и дъбове,

твойте шуми гъсти

и цветята, и водите …

всичко, казвам, понякога

като куршум пада

на сърцето, което е

всякогаш готово

да поплаче, кога види

в природата ново… Л. Каравелов

Обичаше да посещава сутрин и вечер Солените извори,.. Там имаше една хубава локва, в която се къпеше, а всички тънки и прави букачки наоколо бяха обелени от рогата му. Ем. Станев

Насечи на ситно таа буковица, та наклади огин! Диалектен архив

И си дума гюзел Катерина: / „Който мое [може] на планина да иде, / да излезне на Шерган планина, / да отсече дърво буковина / и донесе змия тройоглава — / той ще земе гюзел Катерина!“ Народна песен

По-младону йе бучика, по-старону йе бук. Диалектен архив

Език и култура

◊ От три буки, две вретена. Диал. Подигр. За човек, който не умее да изработи нещо и хаби напразно много материал.

В българския език основното название за бук с вариантите му е заето от немски, по–редки са две заемки от турски. В някои диалекти са запазени домашни названия, като част от тях са общи за бук и дъб, което показва, че и двете дървета се осмислят от българите като важен елемент от заобикалящата среда.

Произход

Думата е старинна заемка от германски, срв. нем. Buche. От мъжки род е, образувана с помощта на наставка –аш.

Разпространение

Чепино, Велинградско.

Примери 

Мулето йе флело да пасе ф букаша. Диалектен архив 

Насечи букаша. Диалектен архив

Произход

Думата е старинна заемка от германски, срв. нем. Buche. От среден род е.

Разпространение

Съчънли, Гюмюрджинско; Странджанско.

Примери 

Рекъл царот на буките: „А бе, кой ще се наеме да заптиса насреща оня камъняк, да ми не блести в очите?“.. Тогава се изтъпанчило бучето, мъничкото, и рекло на царот: „Я че идем.“ Н. Хайтов

Що ми са татан чуе / тука горе в клета гора — / дали ветар бучйе лови, / или змео али гони? Народна песен

Произход

Названието е образувано от глагола горя с наст. –ун, може да се предполага връзка със съществителното гора. Разпространено название за дъб в западните говори, но в Габровско назовава бук.

Разпространение

Зелено дърво, Габровско.

Примери 

Кольо си овци прибира, / че ги при горун закарва, / да са от дъжда запази. Народна песен

Произход

Название на дъб, което в някои диалекти се употребява за бук.

Думата е от праславянски произход, във връзка с обичая да се маркират границите с врязани в дърветата резки.

Разпространение

Славщица, Тетевенско.

Примери 

Мома стои под граница — / овчар стои под кръстата ела. Народна песен

Произход

Думата произхожда от старобългарската гръмъ ‘храсталак’.

Разпространение

Горочевци, Пернишко.

Примери 

Ка ишли по пут, нашли йедну голему лубеницу и си мислили… оти намерили оди камилу яйце, па се сговоре тъгая да лежу йедин по йедин на нега, та да га изведу и да се роди камилче. Па йедън кьопав ка да легне на нега, оно се разтракалело и побегло у йедин гръм. Народна приказка

Произход

От тур. kayın със значение ʻбук, брезаʼ.

Разпространение

Дряново, Асеновградско; Пашкул, Кърждалийско; Пет могили, Новопазарско; Капитан Андреево, Свиленградско; Дряново, Харманлийско; Елена, Хасковско, Мадара, Шуменско.

Произход

От прасл. *kьrkъ със значение ʻпияʼ вероятно защото буковата гора се възприема като място с много вода за пиене.

Произход

От тур. meşe със значение ‘дъб’.

Разпространение

Драганово, Горнооряховско; Полско Косово, Русенско; Раковски, Пловдивско.

Примери 

Кара на геран пристигана / че си кончето завърза / за едно меше зелено. Народна песен

Език и култура

◊ Ще играе меше. Диал. Ще ме бият, ще ям бой.

Произход

Старинно название на дъба, което в някои диалекти се употребява и за бук.

Разпространение

Гюльовци, Поморийско; Царево.

Примери 

Цер и бук въдят желъд. Диалектен архив