Буря
категории -> природни явления -> буря
Съвременно значение
Много силен, стихиен вятър, придружен с дъжд, гръмотевици и светкавици, а понякога със сняг.
Произход на думата
Думата е с индоевропейски произход, среща се във всички славянски езици, открива се още в старобългарски: боурꙗ.
Бурята като атмосферно явление се характеризира със специфичен шум, окачествяван като вой. Този признак е залегнал в нейното название, свързвайки я с думи в индоевропейските езици, които означават ‘рев’ или ‘вой’.
Примери
Бурята беснееше немилостиво. Елин Пелин
Бурята бишка циглити на каштата. Рибарица, Етролополско
Знание
Вятърът и бурята са страховити и трудни за овладяване природни явления, затова в културата на индоевропейските народи те често пъти са обожествявани. В индоиранската традиция богът Вятър и богът Гръм се считат за прародители на всички поколения митологически герои. В гръцката митология особено място заема Еол. Той е приятел на безсмъртните богове и е надарен с възможността да укротява и призовава ветровете.
В българския език съществуват няколко названия за буря, като повечето са домашни. А в българските пословици и фразеологизми личи значението на това природно явление в светогледа на българите:
Бурята минава, пясъкът остава. Употребява се за драматични събития, след които хората оцеляват.
Риба се лови в бурно време. В смутни времена може да се обогатиш.
Който сее вятър, жъне бури. Думи на пророк Осия, употребяваме ги за човек, който сее раздори, които се обръщат срещу него.
Буря в чаша вода. Много шум и тревоги за нещо незначително.
Затишие пред буря. Привидно спокойствие пред голямо събитие.
В литературата бурята често е символ на борбата, която ще доведе до по-справедлив живот. Например:
Там… там буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец;
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!
До моето първо либе, Хр. Ботев.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Много силен зимен вятър, придружен със снеговалеж; снежна буря.
Думата виелица е славянска по произход със значение ‘вия, извивам’ най-вероятно заради кръговите движения, които прави снегът, носен от вятъра.
Разпространение
Софийско; Белоградчишко; Севлиевско; Родопи.
Примери
Ка е зима, ка е виелица. Софийско
Гулямъ велицъ и навън. Севлиевско
Навънка е еднà стрàшна виелица. Белоградчишко
Кат пеят петлите ште вали даш, и млого лоша дърча, вийалица и стут. Софийско
Други път излиза вятър, подига се виелица и на замръзналото поле се носят облаци от сняг. Й. Йовков
Произход
Мрачно време с дъжд, мокър сняг, вятър, студ, лапавица.
Думата е с индоевропейски произход. Среща се и в други славянски езици. Учените свързват думата с индоевропейски корени със значение ‘влажно, лошо време’.
Разпространение
Трънско; Годечко; Югозападна България.
Примери
На дърчу най више излезу влци. Трънско
У таа дърча за нищо не е. Искрец, Софийско
Произход
Пороен дъжд.Учените приемат, че думата е звукоподражателна, свързват я с глагола лопам, хлопам, назоваващ звука на дъждовните капки върху покривите на къщите.
Разпространение
Разградско; Ботевградско; Тетевенско; Пирдопско.
Примери
Лопето е без вятър, а с вятър буря. Галата, Тетевенско
Произход
Много силен и изобилен проливен дъжд.
Произходът на думата порой не е ясен. Повечето учени смятат, че сме я заели от албански, където съществува дума с подобно звучене и значение ‘поток’.
Разпространение
Смолянско; Пещерско; Гоцеделчевско; Разложко; Троянско; Радомирско.
Примери
Пурой съ викъ едрийъ силен дъш, с вятър или без вятър. Троянско
Дай, Боже, силни дъждове, да потече той матни порое. Радомирско
Забръска дъжд. В началото — слаб, рядък, той се усили полека-лека и към седем часа,.., се превърна в истински порой. Др. Асенов
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.