Буза
категории -> части на тялото -> буза
Съвременно значение
Частта от лицето между слепоочието и долната челюст; страна на лице. Поради тясната връзка на обектите лице, буза, уста и устна често едни и същи думи в различните диалекти назовават някое от тях.
Произход на думата
Думата буза е сродна с подобни названия в балканските езици – срв. алб. buzĕ, рум. buză ‘устна’ и др., но има успоредици и в немски – Buss ‘целувка’. Поради това някои учени допускат, че тези думи са наследници на латински bucca ‘устна’, но като се има предвид, че те назовават една от най-характерните части човешкото лице, може да се предположи, че те са наследени от езиците на древните балкански народи – даки и мизийци.
Примери
На образа бузите. Драмско
Когато Бойчо се изправи, две струйки сълзи бяха се проточили по бузите му. Ив. Вазов
Правеше смехории, играеше, свиреше с уста, като надуваше бузите си и въртеше очи. Й. Йовков
Двамата мъже се прегърнаха братски и се целунаха по двете бузи. Ст. Загорчинов
Ходеше из къщи бледа, с хлътнали бузи, тиха, мълчалива. Д. Талев.
Знание
Бузата е важна част от човешкото лице. Затова за нея съществуват толкова много диалектни названия, като повечето са домашни. Голяма част се основават на общността между отделните части на лицето, а други пък възникват въз основа на кръглата, издута форма на бузата.
Целувката по бузата в българските представи е знак за приятелство и близост. В християнското учение плесницата по бузата е много важен акт на изпитание на християнската смиреност. Защото според изискванията на това учение, ако те ударят по едната буза, трябва да обърнеш и другата. По този начин подаването на другата буза става символ на ненасилието и кротостта в християнската култура.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е заета от турско название за тиква. Любопитно е, че и в сръбски, словенски буча от буца означава ‘тиква’. Явно бузата се оприличава на тиква по кръглата си форма.
Разпространение
Шуменско.
Произход
Фонетични варианти.
Разпространение
Девинско; Ксантийско; Драмско; Крумовградско.
Произход
Думата произлиза от буца ‘подутина по тялото’ и се пренася върху буза въз основа на кръглата, издута форма.
Разпространение
Шуменско.
Разпространение
Зиляховско.
Произход
Думата произхожда от старобългарски ланита ‘страна на лице, буза, челюст’. Сродна е с латински, гръцки, готски, немски думи със значение ’лакът’.
Други форми: лантà, ланѝти, лàньти, лàнты, лъ̀нти, лàйта
Разпространение
Средни Родопи; Гоцеделчевско; Сярско; Ксантийско; Смолянско; Крумовградско.
Примери
нъ аще кто тѧ ѹдартъ въ деснѫѭ лантѫ. обрат емѹ дрѹгѫѭ Матей 5:39, Зографско евангелие
Мъри, къкви цървени лънти. Сярско
Муминкътъ имъ цървени ланти. Сярско
Зачервила ти са е лантата. Смолянско
Тъй беше седял той преди години, та беше държал в дланите си главата на жена си, топлите ѝ ланити и тежките ѝ коси. А. Дончев
Една сълза се търколи и застина по ланитите на старата жена. Д. Спространов
Произход
Думата произхожда от старобългарската лице с промяна в значението. Думата е общославянска, от праславянски.
Разпространение
Североизточна България – Русенско; Силистренско; Дуранкулашко; Варненско; Новопазарско; Разградско; Тутраканско; Силистренско; Северна Добруджа, Румъния; Поморийско.
Примери
Аще тѧ кто ѹдарить по лицю обрати ѥмꙋ дрѹгое Пролог.
Янке ле, бело момиче, / защо си толкоз хубава, / .., / на лице бела, червена. Народна песен
Произход
Думата произхожда от старобългарската образъ, съответно на съвременното книжовно образ. Едно от значенията на думата е ‘лице’ и се пренася върху буза.
Разпространение
Видинско; Ломско; Беленско; Свищовско; Белоградчишко; Монтанско; Берковско; Ботевградско; Своге; Брезнишко; Трънско; Битолско; Дебърско; Прилепско; Щипско; Велешко; Кукушко; Ивайловградско; Западно Валовищко на територията на Северна Гърция.
Примери
Руча само качемак и сок от туршия, а образите му царвени кико платиджане (като домати). Сливнишко
Зърна ми излегое на образо. Костурско
Майке ми ме плесна по образу. Чаталджанско
Десан обрас, леф обрас. Родопи
Детето почна да плаче, оти, го удариа по образо. Кюстендилско
Сълзи рони низ бели образи. Сливнишко
Сълзи низ образе. Битолско, Дебърско, Прилепско, Щипско
Образан (образът) ѝ е червен като йабалка. Велешко
Он а бацил по образут. (Той я целунал по бузата) Кукушко
Произход
Думата произхожда от старобългарски страна ‘страна на нещо, част от нещо’ и има с праславянски произход.
Разпространение
Търновско; Ловешко; Дряновско; Тревненско; Еленско; Котелско; Горнооряховско; Шуменско; Бургаско; Сливенско; Ямболско; Одринско.
Примери
Жената се усмихна. Тя беше се пoободрила, на бледните ѝ страни беше се появила малко червенинка. Й. Йовков
Когато Павел си взе сбогом и тръгна, тя заплака и сълзи обилно потекоха по страните ѝ. Елин Пелин
Произход
Думата произхожда от праславянско *rъtъ ‘уста’, а днес в диалектите се употребява и със значение ‘муцуна’.
Разпространение
Западна Беломорска Македония в Гърция.
Разпространение
Видинско; Солунско.
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.