Дробът е една от най-характерните съставки на българските ястия, които се приготвят за пълнене на печеното агне на празника Гергьовден – обичай, наследен от древните традиции за посрещането на пролетта. Първите пролетни дни бележат началото на летния цикъл от слънчевия кръговрат. Тези обичаи се спазват в България и до наши дни, заради значението им в стопанския и културния живот на хората.

В някои селища във връзка с тези празници се извършва теглене на кантар, който се поставя на дроб – ¼ или ½ . Като се има предвид произхода на названието дроб – от глагола дробя, може да се направи заключението, че и този обичай е свързан с използването на дроба за празничните ястия, а като цяло – с представата за частите от слънчевия кръговрат в природата, която представляват първите пролетни дни.

Дробът има своето място и в ритуалните тържества, с които се почита смъртта на покойник. По време на обичая намесник, при който се призовава духа на умрелия стопанин на помощ в дома, на трапезата се поставя тепсия с хляб и тепсия с месо и дроба на овен. Хлябът и месото с дроба се раздават на всички присъстващи, докато не свършат.