Чорапи
Съвременно значение
Част от облеклото, изработена от памук, вълна или коприна, която се обува на краката. Чорапите се носят от мъже и жени и имат различна дебелина и дължина.
Произход на думата
Думата е арабска по произход, заета е от турски.
Примери
Младата стопанка се разшета из стаите. Тя отвори сандъка с чеиза си и извади хубави вълнени чорапи, ризи и други дрехи. К. Ламбрев
Знание
В българската култура чорапът е важна част от облеклото. За това съдим и по фразеологизмите:
По чорапи. Тихо, незабелязано.
Чорапът се разплита. Нещо тайно започва да се разкрива.
В детската литература остава незабравима героинята от едноименния роман на Астрид Линдгрен – Пипи Дългото чорапче. Нейното име идва от начина ѝ на обличане с един по–дълъг чорап.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е със значение ‘дебели чорапи от аба без ходила, дълги до коленете’. Учените не са изяснили произхода ѝ, допускат праславянски корен.
Разпространение
Югозападна България.
Примери
У нас бечви са плетени вълнени чорапе до колената. Дупнишко
Произход
Думата е българска. Образувана е от нога, стара праславянска дума за крак, и наставка –ица. Коренът на думата се открива в старобългарски.
Разпространение
Самоковско; Пиротско.
Примери
Ногавица викаме на чорап без стъпало. Самоковско
Кучето му задрало ногавицу. Пиротско
Произход
Думата е заета от новогръцки, но е италианска по произход и е свързана със старинно латинско название за чорап. Открива се още във Влахо–българските грамоти. Обикновено назовава дълги до коленете чорапи.
Разпространение
Видинско; Кюстендилско; Асеновградско; Казанлъшко; Смолянско; Силистренско; Кукушко.
Примери
Еднаж бае Петровата невеста се наканила, уплела шест чифта чорапи и пратила му ги по бае Петра, че Кефалът и зиме, и лете на босо или в калци обуваше кърпените си и прекърпвани големи обуща. А. Страшимиров
Кой ка види, секи се чуди. / ... / ала зайо — калци до колена. Народна песен
Език и култура
Калците се осмислят като важна част от мъжкото и женското облекло и затова се свързват с някои човешки желания и действия. Това личи в диалектните фразеологизми:
Влязъл ми е въглен в калеца. За момък или девойка — искам да се женя.
Женски калец. Мъж, който проявява интерес към женски работи и се меси в тях; женчо.
Сипали ми са сол в калеца. Заседявам се дълго на гости и не се сещам да си ида.
Произход
Думата е арабска по произход, заета е от турски в български, сръбски, хърватски, албански и гръцки. Обикновено назовава къси плетени чорапи.
Разпространение
Ихтиманско; Луковитско; Ломско; Котленско; Павликенско; Троянско; Ямболско.
Примери
Севда шеташе горе, боса, само по терлици. Г. Караславов
Език и култура
В българския език се откриват няколко названия за тази част от облеклото – една българска дума: ногавици, една с вероятен славянски произход: бечви, две заемки от турски: чорапи, терлици, които са по–разпространени от домашните названия, и една заемка от италиански чрез гръцки: калци, която също е честа в диалектите. Това словно разнообразие отразява връзките на нашия език с други през вековете.
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.