категории -> части на тялото -> човка
Предна издадена рогова част на устата на птица, с която тя кълве.
Съществителното клюн е образувано от същата основа, от която се образува глаголът кълва. В диалектите са отбелязани и названия кълвун, калвун и редица техни варианти. Всички те имат звукоподражателен произход – свързани са с междуметието, назоваващо звука, който се чува при почукване с човка на птица. Такива са повечето от названията, означаващи човка. В две селища в Пловдивско дори е отбелязана думата чук със значение ‘човка’. Това обяснява многообразните варианти при тези названия.
Думата човка също е със звукоподражателен произход – образувана е от корена на глагола чукам.
Със звукоподражателен произход е и названието кофтун и неговите варианти.
Съществителното гага е от турски произход.
Враната пак изчезна. След малко тя отново се върна, като носеше в човката си едно гроздено зърно. Елин Пелин
Човката е много важна част от тялото на птиците. С нея те се хранят, като издават специфични звуци. Именно въз основа на тези звуци в българския език са възникнали десетки диалектни названия на човка, които показват колко огромна е творческата сила на българите в назоваването. Има само една заета от турски дума – гага, и тя често се употребява с отрицателен смисъл. Особено когато се пренася върху човек, както е във фразеологизма: Пъхам си, навирам си гагата – ‘Меся се там, където не трябва, проявявам някакъв неоправдан интерес към нещо’.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Разпространение
Беленско; Свищовско; Еленско; Котелско; Чирпанско; Карловско; Тетевенско; Благоевградско; Сярско.
Разпространение
Разложко.
Разпространение
Старозагорско; Новозагорско; Валовщко; Сярско; Драмско.
Разпространение
Велинградско.
Разпространение
Тетевенско.
Разпространение
Великотърновско; Габровско; Тревненско; Ловешко; Казанлъшко; Старозагорско; Благоевградско.
Разпространение
Мездра; Луковит; Своге; Плевенско; Белослатинско; Дупнишко; Самоковско; Софийско; Панагюрско.
Примери
От време на време подсвирваше немирен кълвач, който прелиташе от дърво на дърво и упорито чукаше със здравия си работен клюн. П. Здравков
Щъркелите се прибираха по салплъците, .., гръмко и тържествено започваха да тракат с дългите си клюнове. Й. Йовков
Со клюн че го изпарчи и после че го яде. Борйе, Гора
Разпространение
Кюстендилско; Елена; Плевенско (единични селища); Пловдивско; Пернишко; Благоевградско.
Разпространение
Видинско; Белоградчишко; Монтанско; Берковско; Сливнишко; Кюстендилско; Пернишко.
Примери
Клюницата на щъркът е млого дълга и цървена. Бурел, Сливнишко
Разпространение
Белоградчишко; Монтанско; Радомирско; Кюстендилско.
Примери
А пък той с никаква бургия не се въртял, ами с една пъстра клювница дълбае дупката. Йордан Радичков
Разпространение
Видинско; Монтанско (единични селища).
Разпространение
Дряновско; Великотърновско.
Разпространение
Асеновградско; Доспатско; Девинско; Първомайско; Ардинско; Крумовградско; Харманлийско; Драмско (Чеч).
Разпространение
Асеновградско; Доспатско; Девинско; Първомайско; Ардинско; Крумовградско; Харманлийско; Драмско (Чеч); Свиленградско; Драмско; Еленско; Гоцеделчевско.
Разпространение
Малкотърновско – Странджа; Харманлийско; Драмско.
Примери
Куфтачъ (кълчавачът) куфте (кълве) със куфтунъ. Драмско
Разпространение
Павликенско; Горнооряховско; Беленско; Търговишко; Котелско; Лясковско; Еркеч; Поморийско; Харманлийско; Тополовградско; Елховско; Ямболско; Карнобатско.
Примери
Вържете им гагите… Аз съм ги ловил, , ама дорде не им се вържат гагите, никого не пущам при тях. Ц. Гинчев
Гагата му (на камилското птиче) е закривена на върха като въдица. П. Берон
Ух (във) градината ни хлезат (влязат) и терси (търси) да иде (яде) с гагата. Провадийско
пъхам си, навирам си гагата – Фразеологизъм в значение ‘Меся се там, където не трябва, нито е желано, или проявявам някакъв неоправдан, ненужен интерес към нещо’
Произход
Думата е название на кълвач, само в някои диалекти означава човка.
Разпространение
Гоцеделчевско; Драмско; област Чеч; Костурско; Корчанско.
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.