Чувал

                    категории -> бит -> чувал

Съвременно значение

Голяма торба от зебло, юта и др. за зърнени храни, продукти, вещи и пр.

Произход на думата

Думата е заемка от турски.

Примери

Рàботим козиняви чувàли. Еленско; Чувалèте ги прàвят мутафчиете. Тетевенско; Радилово, Пещерско; Чувàлон полниме з багàш. Златогрàдско; Напълним чувала. Кортен, Новозагорско; 

Люлка ут чувàл и с въжèтъ вързана на тавàна з гуздеи. Змеево, Старозагорско; 

Нашли едно шило та зашили чувàла.  Ихтиманско; 

Дъ гу кладат в чувàл. Съчанли, Гюмюрджинско;

Знание

Чувалът служи за пренасяне и съхранение на различни необходими за изхранването стоки – жито, брашно, картофи и т.н. Затова е символ на материално благополучие. Например: Най тежи празен чувал.

 

Завързаният чувал е символ на нещо недостъпно: Трудна жена – вързан чувал.

 

Чувалът също е свързан с представата за тясно място: Не влизай с куче в чувал.

 

Чувалът заради грубата  материя, от която е направен, може да се свърже с лоши условия на живот: Кикво ти постила? – Врèкя. Софийско.

 

Чувалът присъства в много пословици и поговорки с различни поуки:

 

Плещи за празни чували има. ‘Мършав е’. 

По-напред изеж два чувала брашно, че тогаз. ‘Трябва да придобиеш опит’.

Подавниците, а също и родителите са брашнян чувал; колкото ги тупаш, сѐ пущат. ‘От родител и щедър човек винаги има какво да се вземе’.

Селски уста не са чувал да ги запушиш.

Тежко е съдран чувал да напълниш. 

Пиян човек – съдран чувал.

Държи пара като чувал вода. ‘Прахосник е’. 

 

В литературата чувалът е символ на тегло, мъка, тежка участ:

А спрели за миг до фенеря,

чувалчета снели от гръб,

стоят две деца и треперят

и дреме в очите им скръб.

 

Из Зимни вечери Хр. Смирненски

 

В редки случаи чувалът се осмисля като предмет, в който е скрито нещо тайно. Например в Един чувал тикви на А. Каралийчев селският скъперник очаква в чувала под моста да намери гърнето с още повече жълтици, но намира тикви.    

В българския език има две заети и две домашни названия за чувал, което доказва значението му за бита на българите.

caelen-cockrum-7QScg8wbu74-unsplash

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Думата се среща още в старобългарски език със значение ‘торба, чувал’. С различен облик може да я открием не само в повечето славянски езици, но и в други индоевропейски езици. Учените свързват вреча, врекя, вретище с корен, който означава ‘връзвам’, което ще рече, че в названието е залегнала идеята за предмет, в който се поставят и завързват различни неща.

Разпространение

Воденско; Леринко; Петричко; Дойранско; Кукушко; Самоковско;  Дебърско; Софийско; Прилепско; Дупнишко; Граховско; Велешко; Щипско; Сапарева баня, Дупнишко; Пирдопско;  Гоцеделчевско; Трънско; Радомирско; Царибродско; Банско; Разложко; Радомирско; Северозападна България; Пернишко; Родопи;Ихтиманско; Велинградско; Царибродско; Софийско; Омуртагско.

Примери

Да зèмеш и врèйкя. Воденско

Той натерàл жена си да го сошие ву едно врèке. Леринко

Донесѝ един врек. Самоковско;

Во скѝнята врèкя жито не турувай. Дебърско

Ти мене со торба, Господ тебе со врèкя. Прилеп

 Прàф е като важè у врèкя. Дупнишко;

Срèкя у врèкя, пари у торбà. Граховско

Да те срèтне циганка со врèкя – на лошо е. Велешко

Устата на човèците не са врèкя да ги зашилциме. Щипско

Пуна врèкя с вуне. Сапарева баня, Дупнишко

Дàй му барè и врèтище, за да си отнисè житото. Гоцеделчевско

 Послàше и едно врèтище. Трънско

Склàдът е пълен с вретища жито. Радомирско

 Пуно вретище донесоа. Царибродско;

Напънѝх две вретища брàшно. Банско

 Вретищата са пълни с пшеница. Разложко

 Напуниме врèтището с лимец. Радомирско

Тур жѝту у врèчу. Видинско

 Одкàрамо пет врèче жито.Трънско

 Дай врèчуту с компирèте. Брезнишко

 Узни врèчуту. Годечко

Имало йоще две врèче жито. Царибродско

Произход

Думата се среща още в старобългарски и означава ‘товар’, а в преносно значение ‘тежка съдба, гнет’. Думата е сродна с глагола бера и в назоваването откриваме идеята, че бремето е нещо събрано на едно място и поради това тежко.

Разпространение

Брезнишко; Западна България; Пазарджишко; Родопи.

Примери

Напълни ми едно брèме брàшно. Искрец, Софийско

Имам да ти врàчам едно брèме жито. Брезнишко

Бременак с жито донесе.  Пазарджишко

Напълних едѝн бременѝк с лèща. Родопи 

Произход

Думата е заемка от гръцки: σακκολία ‘чувалче, пакет, кесия’.

Разпространение

Софийско; Врачанско; Петричко; Габрово, Ксантийско;  Смолянско; Дупнишко; Гоцеделчевско; Пловдивско;  Ботевградко; Монтанско; Ломско; Троянско; Ихтиманско; Белоградчишко; Ломско; Карнобатско; Ихтиманско; Варненско; Трънско; Еркеч, Поморийско; Пирдопско; Родопи; Сярско; Странджа; Благоевградско.

Примери

Дай тука сакулята. Софийско

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.