Чувал
Съвременно значение
Голяма торба от зебло, юта и др. за зърнени храни, продукти, вещи и пр.
Произход на думата
Думата е заемка от турски.
Примери
Рàботим козиняви чувàли. Еленско; Чувалèте ги прàвят мутафчиете. Тетевенско; Радилово, Пещерско; Чувàлон полниме з багàш. Златогрàдско; Напълним чувала. Кортен, Новозагорско;
Люлка ут чувàл и с въжèтъ вързана на тавàна з гуздеи. Змеево, Старозагорско;
Нашли едно шило та зашили чувàла. Ихтиманско;
Дъ гу кладат в чувàл. Съчанли, Гюмюрджинско;
Знание
Чувалът служи за пренасяне и съхранение на различни необходими за изхранването стоки – жито, брашно, картофи и т.н. Затова е символ на материално благополучие. Например: Най тежи празен чувал.
Завързаният чувал е символ на нещо недостъпно: Трудна жена – вързан чувал.
Чувалът също е свързан с представата за тясно място: Не влизай с куче в чувал.
Чувалът заради грубата материя, от която е направен, може да се свърже с лоши условия на живот: Кикво ти постила? – Врèкя. Софийско.
Чувалът присъства в много пословици и поговорки с различни поуки:
Плещи за празни чували има. ‘Мършав е’.
По-напред изеж два чувала брашно, че тогаз. ‘Трябва да придобиеш опит’.
Подавниците, а също и родителите са брашнян чувал; колкото ги тупаш, сѐ пущат. ‘От родител и щедър човек винаги има какво да се вземе’.
Селски уста не са чувал да ги запушиш.
Тежко е съдран чувал да напълниш.
Пиян човек – съдран чувал.
Държи пара като чувал вода. ‘Прахосник е’.
В литературата чувалът е символ на тегло, мъка, тежка участ:
А спрели за миг до фенеря,
чувалчета снели от гръб,
стоят две деца и треперят
и дреме в очите им скръб.
Из Зимни вечери Хр. Смирненски
В редки случаи чувалът се осмисля като предмет, в който е скрито нещо тайно. Например в Един чувал тикви на А. Каралийчев селският скъперник очаква в чувала под моста да намери гърнето с още повече жълтици, но намира тикви.
В българския език има две заети и две домашни названия за чувал, което доказва значението му за бита на българите.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата се среща още в старобългарски език със значение ‘торба, чувал’. С различен облик може да я открием не само в повечето славянски езици, но и в други индоевропейски езици. Учените свързват вреча, врекя, вретище с корен, който означава ‘връзвам’, което ще рече, че в названието е залегнала идеята за предмет, в който се поставят и завързват различни неща.
Разпространение
Воденско; Леринко; Петричко; Дойранско; Кукушко; Самоковско; Дебърско; Софийско; Прилепско; Дупнишко; Граховско; Велешко; Щипско; Сапарева баня, Дупнишко; Пирдопско; Гоцеделчевско; Трънско; Радомирско; Царибродско; Банско; Разложко; Радомирско; Северозападна България; Пернишко; Родопи;Ихтиманско; Велинградско; Царибродско; Софийско; Омуртагско.
Примери
Да зèмеш и врèйкя. Воденско
Той натерàл жена си да го сошие ву едно врèке. Леринко
Донесѝ един врек. Самоковско;
Во скѝнята врèкя жито не турувай. Дебърско
Ти мене со торба, Господ тебе со врèкя. Прилеп
Прàф е като важè у врèкя. Дупнишко;
Срèкя у врèкя, пари у торбà. Граховско
Да те срèтне циганка со врèкя – на лошо е. Велешко
Устата на човèците не са врèкя да ги зашилциме. Щипско
Пуна врèкя с вуне. Сапарева баня, Дупнишко
Дàй му барè и врèтище, за да си отнисè житото. Гоцеделчевско
Послàше и едно врèтище. Трънско
Склàдът е пълен с вретища жито. Радомирско
Пуно вретище донесоа. Царибродско;
Напънѝх две вретища брàшно. Банско
Вретищата са пълни с пшеница. Разложко
Напуниме врèтището с лимец. Радомирско
Тур жѝту у врèчу. Видинско
Одкàрамо пет врèче жито.Трънско
Дай врèчуту с компирèте. Брезнишко
Узни врèчуту. Годечко
Имало йоще две врèче жито. Царибродско
Произход
Думата се среща още в старобългарски и означава ‘товар’, а в преносно значение ‘тежка съдба, гнет’. Думата е сродна с глагола бера и в назоваването откриваме идеята, че бремето е нещо събрано на едно място и поради това тежко.
Разпространение
Брезнишко; Западна България; Пазарджишко; Родопи.
Примери
Напълни ми едно брèме брàшно. Искрец, Софийско
Имам да ти врàчам едно брèме жито. Брезнишко
Бременак с жито донесе. Пазарджишко
Напълних едѝн бременѝк с лèща. Родопи
Произход
Думата е заемка от гръцки: σακκολία ‘чувалче, пакет, кесия’.
Разпространение
Софийско; Врачанско; Петричко; Габрово, Ксантийско; Смолянско; Дупнишко; Гоцеделчевско; Пловдивско; Ботевградко; Монтанско; Ломско; Троянско; Ихтиманско; Белоградчишко; Ломско; Карнобатско; Ихтиманско; Варненско; Трънско; Еркеч, Поморийско; Пирдопско; Родопи; Сярско; Странджа; Благоевградско.
Примери
Дай тука сакулята. Софийско
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.