Дъга
категории -> природни явления -> дъга
Съвременно значение
Природно явление — разноцветен полукръг на небето, образуван от пречупване на слънчевите лъчи в дъждовните капки.
Произход на думата
Думата е българска, среща се още в старобългарски: дѫга. Открива се във всички славянски езици и е индоевропейска по произход.
Примери
Отведнъж зароси и пак блесна слънце. Скоро там се изви пълна писана дъга — чиста, ясна и близка. Елин Пелин
Когато подир час дъждът престана, децата изскочиха навън и що да видят? Цялото небе разделено на две от една огромна дъга, която взе очите на всички с ярките си цветове. А. Каралийчев
Спускаха се по стръмна пътека между бели като вар голи скали, когато пред групата заблестя красив облак, отразил всички цветове на дъгата. Гр. Угаров
Знание
Дъгата е необикновено природно явление, което хората векове наред се опитват да си обяснят. Според езическите вярвания, дъждът и небесната влага, която крият в себе си облаците, са подвластни на митичния змей или хала, затова и появата на дъгата се свързва именно с тях. В българската християнска култура народът ни вярва, че Господ е създал дъгата, за да ни успокои, че няма да ни прати потоп. Споменът за страшното бедствие, с което хората били наказани заради греховния си живот, всява страх в душите им при всеки проливен дъжд. Хората възприемат дъгата като знак, че Бог няма да изпрати отново потоп.
Според друга християнска легенда св. Илия, след като изсипе дъжда от огромните си бъчви, случва се да си изпусне пояса и така се появява дъгата.
Друго поверие разказва, че Баба Зунка живее на небето и пие вода от облаците. Когато небесната влага се свърши, тя се спуска на земята, за да се напие с вода от някой извор, от река, а често и от две реки. Мястото, от което дъгата пие вода, е тайно. Човек може да я види на небето, но никога не може да проследи къде води краят на пъстрия пояс. Народните легенди разказват, че баба Зунка, тоест дъгата винаги пие вода със сребърна чаша. Магическият съд стои до извора. Щастлив е този, който го намери. Този човек ще узнае бъдещето си, всички негови желания ще се сбъднат. Ако пие от тази чаша, може да смени пола си. Мъжът ще стане жена и обратното. Същото може да се случи, ако мине под дъгата или ако я прекрачи. Тази чудодейна способност се приписва на дъгата в митовете на много народи.
Дъгата служи и за различни гадателски практики. В зависимост от това кой цвят преобладава в красивото сияние на небето, българите предвещават каква ще е реколтата. По-силен червен цвят означава, че през годината ще се роди много грозде, а стопаните ще налеят много вино. Жълтото е благословия за царевицата и житото, а зеленото – за тревата.
В българския език съществуват няколко думи за дъга. Най-честа е домашната, наследена от старобългарски: дъга. Вариантите: зона, зонка, зоница, зуна, зуница, зунка са заемки от гръцката дума за пояс и са резултат от един общ модел на назоваване чрез оприличаване на дъгата на пояс.
Най–интересни са словосъчетанията, защото те отразяват мисленето на българите. Дъгата е необяснимо природно явление до откриването на физическите закони за пречупването на светлината. Затова тя се свързва с намесата на божествени сили в названията: божин лък и пояс на св. Богородица, сякаш Бог е изпуснал своя лък в небето или св. Богородица е простряла пояса си. В други словосъчетания се открива по–близко до бита и ежедневието обяснение – дъгата се оприличава на неща, изтъкани от баба, в бабин пояс, бабино платно, бабина риза. А въз основа на връзката между дъжда, дъгата и плодородието се появяват названия от типа: вино–жито.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е заета от гръцки: ζwνη ‘пояс’. Интересно е, че в българския език има и други названия на дъгата, които са образувани от думата пояс: бабин пояс, пояс на св. Богородица въз основа на приликата между небесната дъга и пояса.
Разпространение
Кърджалийско; Момчилградско.
Примери
Небесната дъга е зоница, зонка. Н. Геров
Ако пиеш вода оттам дето пие зуната, майка ти ша умре. Великотърновско
Произход
Думата е заета от гръцката диалектна форма ζούνη ‘пояс’. Подобен е и произходът на зона, зоница.
Разпространение
Силистренско; Добричко; Неврокопско; Великотърновско; Пазарджишко; Сливенско;
Кюстендилско; Ихтиманско; Самоковско; Благоевградско;Дупниш ко; Разложко; Велинградско; Маданско; Ардинско; Дойранско; Драмско.
Примери
Зуницата пие вода од две реки. Кюстендилско
Дъгата или зуната има в себе си друга сила. Тя може да превръща от мъжко в женско и обратно. СбНУ.
Водопадът бучеше с буйни пролетни води. Ситни водни капки изпълваха теснината и вееше хлад. — Когато слънцето се подаде между тия дървета — каза селянинът, — ей тука до скалата се явява зуница. Става червено и жълто. Слънцето боядисва капките. Ламар
Димо се надигна с последни усилия и погледна небето: облаците по него танцуваха лудо хоро, скачаха детски слънца, разноцветни зуници се виеха в синята вис. Г. Манов
Произход
Словосъчетанието е образувано от две български думи, чиито корени се срещат още в старобългарски: баба и платъ. Разноцветната дъга се оприличава на шарено изтъкано от баба платно и така възниква названието.
Разпространение
Пловдивско; Маданско; Смолянско
Примери
Дъгата казват в Ахя-Челебийско бабину платну, пояса на св. Богородица, зунка и др. СбНУ I, 77.
Га излезе бабинуту платну, който гу прикракне, станува женцку, аку йе моску, и моску, аку йе женцко. (Като излезе бабиното платно, който го прекрачи, става женско, ако е мъжко, и мъжко, ако е женско) Смолянско.
Произход
Словосъчетанието е образувано от две български думи, чиито корени се срещат още в старобългарски: баба и риза. Разноцветната дъга се оприличава на шарена изтъкана от баба дреха и така възниква названието.
Разпространение
Родопи.
Примери
Тук казват на дъгата и бабина риза, бабин пояс, пояс на св. Богородица, зунка. Смолянско
Произход
Словосъчетанието е образувано от две български думи, чиито корени се срещат още в старобългарски: баба и поясъ. Разноцветната дъга се оприличава на шарен изтъкан от баба пояс и така възниква названието.
Разпространение
Родопи; Гоцеделчевско.
Примери
Тук казват на дъгата и бабина риза, бабин пояс, пояс на св. Богородица, зунка. Смолянско
Произход
Словосъчетанието е образувано от две български думи, чиито корени се срещат още в старобългарски: поясъ и Богородица. Дъгата се оприличава на пояса на св. Богородица вероятно не по външен вид, а по магическите свойства – да превръща мъжете в жени и обратното.
Разпространение
Родопи
Примери
Кога не го видиш ти се чинит, оти ет Божи лок. (Когато не го виждаш, ти се струва, че е Божи лък). СбНУ 9
Произход
Словосъчетанието е образувано от две български думи, чиито корени се срещат още в старобългарски: божии и л©къ. Дъгата по форма прилича на лък, а по чудотворните си функции се свързва с Божиите чудеса. Така възниква и това название на дъгата.
Разпространение
Североизточна България; Родопи; Вардарска Македония.
Произход
Названието е образувано от две български думи, които се срещат още в старобългарски: вино и жито. Виното и житото от древността символизират плодородието на лозята и нивите, а дъгата според митологичните представи носи плодородие, защото идва заедно с дъжда. Въз основа на тази връзка в диалектите възниква това название.
Разпространение
Софийско; Ботевградско;Кюстендилско; Белослатинско; Луковитско; Русенско; Силистренско; Скопие; Прилеп; Битоля; Охрид.
Примери
На дагата викаме вино–жито, оти кога има дага има и вино, и жито. Кюстендилско
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.