В старогръцката митология дъждът се свързва с върховния бог – Зевс – Зевс изпрати дъжд. В повечето индоевропейски езици тази конструкция е заменена с безлична Вали дъжд, в което културолозите виждат момент на табу, забрана. Хората не смеят да назовават божеството, което изпраща дъжд. Дъждът се схваща като семето, с което небето опложда богинята майка. В културата на индоевропейските народи съществуват обичаи, с които се предизвиква дъжд. В българския фолклор това е обредът Пеперуда, по време на който младо, красиво момиче, облечено по специален начин, върви начело на шествие и пее:

Летела е пеперуда,
дай, Боже, дъжд, (2)
на ораче на копаче,
да се роди жито, просо,
жито, просо и пшеница,
да се ранят сирачета,
сирачета, сиромаси.  

Дъждът присъства много ярко в народната култура. Дъждът осигурява реколтата и поминъка на хората:  

Вали, вали дож, да са роди ченица, да си купам женица. Гергьовски дъжд цена няма.

От друга страна, дъждът може да бъде и беда, макар и не най-голяма:

Бягами от дъж, сполете ни град.

Много поговорки показват как дъждът е мярка за човешко поведение и постъпки:

Нъ дъш – нъ вятър – се употребява за непостоянен човек. 

Кога дъж преиде, качул на глава. Подир дъж качул – употребява се за неадекватен човек.

Кога много гърми, малко дъжд вали – употребява се за човек, който много говори, но малко работа върши.

Мъж, мъж, като лайно в дъжд – употребява се за страхлив човек.

На мокра земя малко дъжд трябва –  употребява се за човек, който бързо се ядосва.

Орача иска дъж, а пътника сухо време – показва как хората имат различни потребности.

В българската литература дъждът може да присъства като живителна влага, за която се правят молитви:

Веднъж Дъбакът съобщи, че от високите й криле дядо Корчан съгледал далече зад Витоша бяло облаче. Тая радостна вест бързо-бързо се разнесе от кръчмите по къщите, а оттам чак до морните работници в полето. Те мигом напуснаха работата си и се стекоха в село да посрещнат толкова очакваното събитие. Краят на страшната суша, която изпогори всичко, вече настъпваше.

Ветрената мелница, Е. Пелин.

Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали — напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време — само за оране.

На браздата Е. Пелин

Дъждът може да има по-философско присъствие като единение на женското и мъжкото начало: 

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

Тихият пролетен дъжд, Н. Лилиев

Дъждът може да бъде и символ на нещо угнетяващо, мрачно, да вещае нещастие: 

И нещо тежко, тъмно се полека/ възйемаше и таеше в душа им, /като на лято дъжд, кога в полето/ лежат вън златни снопи неприбрани.

 Ралица, П. П. Славейков