Диня

                    категории -> растения-> диня

Съвременно значение

Едногодишно тревисто растение от семейство тиквови със стелещо се стъбло и голям, объл, сладък и сочен плод с твърда зелена кора; любеница.

Произход на думата

Думата е общославянска, произлиза от праславянска форма, свързана с глагола *duti със значение ʻнадувамʼ. Назоваването е въз основа на надутата, обла форма на динята.

Примери

Това е прелестно зелено кътче ..; аз с възхищение фърлях взор на равната му площ, облечена със зеленина от посевите .., ориз, лозя, дини, овошки. Ив. Вазов

 …искаше да се готви добре за работниците, .., да им се режат повече дини и пъпеши. Й. Йовков

Знание

Динята е широко разпространено растение в България. Отглежда се в бостаните и дворовете. Прясната диня може да бъде консумирана, а често се използва и за ароматизиране на напитки. Кората ù също може да се яде и понякога се използва подобно на зеленчук. Поради високото съдържание на вода (около 95 %) тя има и силно прочистващо действие за организма, спомага за по-добър метаболизъм, а също се използва и като диуретик.

Динята е важен елемент от българския бит и това личи от фразеологизмите:

 ◊ Знае свиня да яде диня; знае <ти> свиня що е диня. Диал. Пренебр. За прост, ограничен човек, който не разбира кое е по-хубаво, по-добро. 

◊ Колкото (като) свиня от диня, разбирам (разумявам, отбирам, познавам и под.). Разг. Ирон. Нищо не (разбирам). 

◊ Нося (хващам, улавям / уловя) две дини под една мишницаРазг. Върша едновременно две работи в две различни области, изпълнявам две различни задължения. Съчетал, значи, полезното с приятното. Кой не прави така в нашия задъхан век, където обикновено всеки носи по две дини под една мишница? П. Незнакомов. 

Хората бързаха, суетяха се, качваха се. Едни предпочитаха топла закуска, други удобно място да седнат. Някои искаха да уловят и двете дини под една мишница. Ив. Остриков.

rens-d-wh3qvHXdGak-unsplash

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Думата е навлязла в българския език чрез тур. bostan от перс. bō-stan със значение ʻградинкаʼ.

Разпространение

Казанлъшко, Старозагорско, Южно Крумовградско, Гоцеделчевско, Драмско

Примери 

Те пуснаха колята, хем воловете си да напасат и те да си наберат бостан да ядат. М. Кънчев

Разпространение

Корчанско и Костурско

Произход

Думата е домашна, свързана е със старобългарския корен в съществителното зима със значение ‘зима, студ’. Вероятно назовава сорт дини, които могат да презимуват.

Разпространение

Зиляховско

Произход

От тур. karpuz със значение ʻдиняʼ.

Разпространение

Разложко, Асеновградско, Девинско; Чирпанско, Елховско, Тополовградско, Свиленградско, Малкотърновско, Хасковско, Ивайловградско, Смолянско, Ксантийско, Лозенградско, Одринско, Бунархисарско, Мидийско, Бабаескийско, Узункюприйско, Кешанско, Малгарско, Димотишко, Софлийско, Гюмюрджинско, Дедеагачко, Чаталджанско и Чорленско.

Примери 

Софрата не се поддавала на описание: .. А плодове! Покрай благоухаещите кауни и карпузи — пъпеши и любеници, .., и екзотичните: фурми, ананас, нарове, смокини. Хр. Бръзицов

 — Карпузи крадохме, паша ефенди. Уловиха ни и ни пратиха тука. Ст. Сивриев

Произход

Думата е домашна, произхожда от праславянски корен.

Разпространение

Видинско, Кулско, Ломско, Оряховско, Белослатинско, Монтанско, Врачанско, Белоградчишко, Княжевацко, Нишко, Пиротско, Царибродско, Босилеградско, Червенобрежко, Луковитско, Мездренско, Врачанско, Берковишко, Сливнишко, Трънско, Брезнишко, Софийско, Пернишко, Пирдопско, Ботевградско, Тетевенско, Елинпелинско, Панагюрско, Самоковско, Кюстендилско, Дупнишко, Благоевградско, Петричко, Кукушко, Кратовско, Делчевско, Скопско, Тетовско, Гостиварско, Галичничко, Дебърско, Стружко, Охридско, Битолско, Прилепско, Велеско, Щипско, Гевгелийско, Леринско, Кайлярско, Воденско, Кукушко, Ениджевардарско, Солунско, Валовишко, Сярско.

Примери

Дойчин избра една голяма нива, .. и я приготви за любеници и пъпеши. К. Петканов

Под една кичеста круша в една от трендафиловите градини било постлано черно-жълто китено чердже, на което седели две лебеници или, както ги наричат казанлъчени, две дини, които представляват едносъщност и неразделност, или, да кажа по-понятно, едната лебеница, която била твърде голяма и малко продълговата, седяла на черджето, а другата, която била малка и туплеста, седяла на първата лебеница, така щото от тия две разновидни лебеници произходило едно неразделно мазно тяло, което се наричало Нено чорбаджи. Л. Каравелов.

Език и култура

◊ Знае свиня да яде любеница; знае <ти> свиня що е любеница. Диал. Пренебр. За прост, ограничен човек, който не разбира от нещо по-хубаво, по-добро. Не го слушай какво говори. Знае свиня що е любеница. 

Колкото (като) свиня от любеница разбирам (разумявам, отбирам, познавам). Разг. Нищо не разбирам. Разбира от техника като свиня от любеница.

 Нося (хващам) две любеница под една мишница (мишка). Разг. Върша две работи в две различни области, изпълнявам две различни задължения. Хванал се е и с работа, и с учение, сякаш не знае, че две любеници под една мишница нe ce носят.

Динята или любеницата умело е използвана от Л. Каравелов в повестта „Мамино детенце при описанието на чорбаджи Нено. Сравнението с любеници не само представя дебелината, издутостта на героя, но и иринично намеква за неговата нищожност като човек.

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.