Джоджен
Съвременно значение
Многогодишно тревисто растение от семейство устоцветни със силна приятна миризма, употребявано като подправка в ястия.
Произход на думата
Думата е заета от гръцки: δυδομος ‘джоджен’. Други форми: джòджен (джòджан, джòджун, джòджин, джòжан, жòжун, жòжън, чòчан, чòчанец, чòчун).
Примери
В краката ми бълбука вада, мирише на джоджен и на овчарски босилек. Б. Райнов
Много ти е сладка чорбицата, бабичко, душата си давам за джоджен. А. Каралийчев
Прочее Васил не пушеше, а Миткалото употребяваше вместо тютюн изсушен джоджен, примесен с някакви само нему известни треви, които миришеха на тамян. Ст. Дичев
Бяха седнали на дъсчени сандъци до оградата на мелницата, край избуялия джоджен. М. Грубешлиева
Най-вкусен е бобът, когато му се сложи джоджен като подправка. Речник на българския език
Знание
Джодженът е многогодишно силно ароматно тревисто растение, което се използва за подправка. В българската национална кухня с него се подправят предимно ястия, приготвени от бобови растения, но също така пюрета от спанак, яхнии от агнешко, овче и шилешко месо, агнешка плънка, задушени меса и варено – свинско или телешко.
В българския език названията на джоджена са заети от гръцки и турски. А това показва, че тази подправка е разпространена сред балканските народи, с които българите общуват векове наред. В българската традиционна кухня обаче джодженът се възприема като типична родна подправка, характерна в най–голяма степен за националното ни ястие – варен боб.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Тези названия произхождат от същата гръцка дума δυδομος ‘джоджен’, но в българските говори променят по друг начин звуковия си състав.
Разпространение
Асеновградско, Бургаско, Варненско, Великотърновско, Гоцеделчевско, Пазарджишко, Пловдивско, Първомайско, Самоковско, Свиленградско, Харманлийско, Хасковско, Чирпанско, Ямболско, Търговишко, Шуменско, Павликенско, Свищовско, Силистренско.
Примери
Той спря пред градината. Откъм вадата го лъхна мирис на мента и див гьозум. Г. Караславов
Ех, не отгледаха дъщеря да седне до огнището, да притуря съчки под котлето, отдето лъха на бобена яхния с чубрица и сушен гьозум. Речник на българския език
Произход
Учените определят названието като неясно от гледна точка на произход.
Разпространение
Влас, Поморийско; Лесково, Воденско;Кукушко, Петричко.
Примери
Кладейте си фасул’ с димлюс. Диалектен архив
Произход
Думата произхожда от старогръцкото μυρωδία със значение ‘миризма, аромат’.
Разпространение
Плоски, Санданско; Велино, Дибич, Шуменско;Благоеврагдско, Разложко, Петричко.
Примери
Иди донес мерудиа за боба. Диалектен архив
Произход
Названието е заето в български чрез турски от арабски nana със значение ‘мента’.
Разпространение
Градец, Сливенско; Пазарджишко, Старозагорско, Битолско, Неготинско, Тиквешко.
Примери
Имате ли нане за боба? Диалектен архив
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.