Добрината е много важен елемент от поведението на хората. В българската култура доброто се възприема като голяма ценност, като важно качество на всеки човек. В християнството доброто дело е основно изискване за вярващия, който с добродеяние може да стане праведник и да заслужи вечен живот в рая. И според модерните разбирания добрият човек е приет и обичан навсякъде, той може да бъде лидер след колегите си, душата на приятелската компания, опора на всички в семейството.

Доброто присъства в българските пословици и поговорки:

На кучето злината, на пиперя лютината, на човека добрината струват пари.

Ако не видиш злото, не познаваш доброто.

Ако от добро не разбираш, лошавото не виждаш ли?

Без Бога добро не бива, без него и зло не става.

Бой са от Бога, прави добро, нехай от никого.

Бягаш от добро, зло ще та сполети.

Да би добро правило, та би помен оставило.

Де отходяш, добро? — Въз друго добро.

Дето старо се не почита, там за добро недей пита.

Доброто без зло не отличава. Доброто винаги си е добро.

Доброто са чува, а лошото по-скоро.

Доброто само са хвали.

Доброто с добро са заплаща.

Доброто са скоро забравя.

Привардяй се от злото, за да видиш доброто.

С добро зимаш и хапката на челяка от устата.

С чуждо добро добър да си лесно е.

Хаир да не видиш! – клетва. На хаир — благопожелание,

В художествената литература има многобройно примери за добротворци – герои, които правят добро с желание и всеотдайност. Като баба Илийца от „Една българка“,  като Серафим от едноименния разказ на Йовков, като Моканина от „По жицата“ на Йовков.

Ето примери от литературата:

Блазе му, който умее

за чест и воля да мъсти

доброму добро да прави, 

лошия с ножа по глава, 

пък ще си викна песента.

Хайдути, Хр. Ботев.

Дай на мама, дай на тате

здравье, сила и живот,

мир, любов на всички братя

и добро на наш народ!

Молитва, Иван Вазов

Илийца е умряла отдавна. Но полуумрялото дете оживя и сега е здрав левент и се нарича майор П. Покойната му баба, като му е разказвала тия събития, говорила му, че вярва, че дължи оздравяването му не толкова на небрежната молитва на сърдития калугер, колкото на добрината, която не можла да направи, но искала от сърце да направи. Една българка, Иван Вазов