Едногодишно зеленчуково растение от семейство картофови, чиито валчести месести червени плодове с възкисел вкус се употребяват за храна.
Думата е от френското tomate и испанското Tomata, навлязла в българския език през гръцки или турски.
Бай Гоце най-после стигна до къщичката си, която се гушеше сред кичеста градинка. Стопанката му беше засадила няколко лехи с фасул, чушки и домати. Д. Спространов
На обед селянчето пак го намери. Донесе му два домата и хляб и солчица, свита в парченце вестник. Цв. Ангелов
Родина на домата са Централна и Южна Америка, от Мексико до Перу. Според науката за растенията –ботаника, доматът спада към плодовете, но според готварството спада към зеленчуците и се приема за такъв. Определянето му към зеленчуците става с решение на Върховния съд на САЩ на 10 май 1893 г. Съдът приема доводите, че доматът се използва за салата и основно ястие, а не за десерт. В България той се радва на широка популярност и има многобройни употреби в кулинарията.
Колко важен е доматът за българите, личи и в съчетанията:
Червен като домат. Разг. Много и силно червен; яркочервен.
Син домат. Патладжан. Гювечът беше тлъст и приготвен както старшията го обичаше: с картофи, със сини домати и малки, лютиви чушки. Д. Димов
Всички названия на домата в българския език са от чужд произход и отразяват представите на българите от кого са били пренесени доматите в България.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е навлязла в българския език чрез турски от персийски. Обикновено назовава друг зеленчук в българския език, но в много диалекти означава ‘домат’.
Разпространение
Видинско, Кулско, Ломско, Оряховско, Никополско, Свищовско, Княжевацко, Нишко, Пиротско, Царибродско, Босилеградско, Белоградчишко, Монтанско, Белослатинско, Врачанско, Берковско, Мездренско, Червенобрежко, Луковитско, Сливнишко, Трънско, Брезнишко, Плевенско, Севлиевско, Габровско, Троянско, Тетевенско, Сливенско, Софийско, Пирдопско, Ботевградско, Елинпелинско, Пернишко, Самоковско, Кюстендилско, Дупнишко, Благоевградско, Разложко, Гоцеделчевско, Панагюрищко, Пазарджишко, Казанлъшко, Старозагорско, Валовишко, Сярско, Зиляховско, Леринско, Тетовско, Скопско, Кумановско, Кратовско, Делчевско, Гостиварско, Дебърско, Стружко, Охридско, Битолско, Прилепско, Гевгелийско, Велеско, Щипско; Галичничко, Кукушко, Ксантийско, Източно Смолянско, Софлийско, Югозизточно Елховско.
Примери
Мъжът ѝ стана червен като патладжан. Ив. Вазов
Произход
Думата е с неясен произход.
Разпространение
Русенско, Павликенско, Великотърновско, Дряновско, Еленско, Тревненско, Малкотърновско, Бунархисарско, Мидийско.
Език и култура
В нашия двор майка беше посадила лук, мехле и мерудия, че трябваше къща да храни. П. Спасов
Произход
Думата вероятно е свързана с народно название на французите и отразява схващането, че доматът е пренесен в България от французи.
Разпространение
Лозенградско, Източно Одринско, Западно Бабаескийско, Източно Дедеагачко, Пловдивско, Чирпанско, Сливенско, Ямболско, Елховско, Тополовградско, Хасковско (усп. с домати).
Език и култура
Млогу френки имъте. Диалектен архив.
Произход
Думата е навлязла в българския език чрез турски macar със значение ʻунгарецʼ от унгарски magyar. Вероятно появата на домата в България се е свързвала с пренасяне от унгарци.
Разпространение
Южно Разложко.
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.