Дръжка на рало
категории -> оръдия на труда -> дръжка на рало
Съвременно значение
Дръжката е онази част от ралото, за която то може да се хване, да се държи.
В диалектите названията за дръжка на рало, които са производни от дръжка, често се използват и за назоваването на пълзица на ралото (частта на ралото, която се плъзга по земята), защото тези части обикновено са свързани.
Произход на думата
Вж. дръжка на сечиво
Знание
Дръжката е много важен елемент от ралото и други инструменти, с които си служат хората. Дръжки са изработвани още от древността, за да могат хората да обработват земята, камък, дърво, а по–късно и метал. Затова има и много разнообразни названия на дръжката в българските диалекти. Повечето от тях са производни на домашната дума дръжка с различни наставки. Срещат се и думи, образувани от названия на различни части на тялото, защото дръжката прилича на израстък на животно като рог, опашка или на крайник на човек като ръка, крак. Така възникват ръчица, рогач, опашка и др. Много по–рядко се откриват заемки от турски, които отразяват връзките между българския и турския език.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Разпространение
Видинско.
Произход
Също като дръжка, произхожда от глагола държа.
Разпространение
Банат.
Примери
Се й ишчуплу държалуту на неџега (нещо). Банат
Произход
Обикновено се използва в значение на ‘дървена дръжка, на която е прикрепена металната част на инструмент’.
Разпространение
Смолянско; Самоковско; Странджа; Пирдопско.
Произход
Означава ‘опашка’ и е заето от турското kuyruk. Понякога се използва за назоваване на дръжка на сечиво.
Разпространение
Свищовско; Старозагорско.
Произход
От прилагателното крив с праславянски произход, вероятно поради формата на дръжката. В някои диалекти означава ‘част от конски впряг – дъговато дръвце, в което се закачат страничните каишки, чрез които конят тегли’.
Разпространение
Пазарджишко; Казанлъшко.
Разпространение
Севлиевско; Родопи.
Примери
Букова криволица. Родопи
Произход
В редица диалекти думата опашка се използва със своето преносно значение за название на дръжка на земеделско сечиво.
Разпространение
Плевенско; Павликенско; Русенско; Поповско; Тутраканско; Пловдивско; Старозагорско; Девинско; Ардинско; Крумовградско; Ивайловградско; Малкотърновско; Монтанско; Ботевградско.
Разпространение
Монтанско.
Произход
Думите рало, ралица са образувани от древен корен, който се среща и в други славянски и европейски езици и служи за образуването на думи, които се отнасят до обработването на земята чрез обръщане, разместване и разрохкване на частиците от горния слой на почвата.
Думата ралица се използва и в значение ‘дръжка на рало’, тъй като пълзицата и дръжката на ралото често представляват свързани части.
Разпространение
Монтанско; Врачанско; Луковитско; Тетевенско; Павликенско; Великотърновско; Еленско; Шуменско; Провадийско; Троянско; Карловско; Панагюрско; Разложко.
Примери
Букова ралица. Родопи
Разпространение
Сливенско; Ямболско; Карнобатско; Айтоско; Тополовградско; Грудовско
Произход
От глагола ора, оформено по същия начин като рàлица.
Разпространение
Ловешко; Павликенско; Старозагорско; Първомайско; Димитровградско; Харманлийско; Асеновградско; Смолянско;
Ивайловградско.
Произход
Производно от общославянската дума ръка, понеже дръжката се хваща с ръка.
Разпространение
Трънско; Белоградчишко; Ломско; Трънско; Сливнишко; Видинско; Ломско; Белоградчишко; Брезнишко; Сливнишко; Софийско; Радомирско; Кюстендилско; Благоевградско; Дупнишко; Петричко; Пернишко.
Разпространение
Гоцеделчевско; Видинско; Трънско.
Произход
Дръжка на чекрък.
Разпространение
Странджа.
Примери
Ръчицата на руданье ни паннала. Странджанско
Разпространение
Софийско; Котел; Благоевградско; Разложко; Пазарджишко; Казанлъшко; Гюргич, Белоградчишко.
Произход
Дръжка на различни земеделски сечива, включително и на рало. Названието произхожда от общославянската дума рог поради приликата по форма.
Разпространение
Видинско; Белоградчишко.
Примери
И като се прекръсти, залови с едната ръка края на косилото — с другата изгладения рог, поставен по средата му, па замахна с косата от дясно към ляво. Т. Влайков
Произход
Думата вероятно произлиза от корените сам и рало.
Разпространение
Самоковско.
Произход
Вероятно произлиза от думата крак поради осмислянето на дръжката като крак на ралото.
Разпространение
Монтанско.
Произход
Думата обикновено назовава тази част от ралото, която се плъзга по земята, но в някои селища дръжката и плъзицата имат общо название, защото са свързани. Думата има праславянски произход.
Разпространение
Свищовско; Казанлъшко; Старозагорско; Новозагорско.
Разпространение
Еленско.
Разпространение
Еленско; Провадийско.
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.