Дръжка на сечиво
категории -> оръдия на труда -> дръжка на сечиво
Съвременно значение
Част на сечиво, уред, съд или друг предмет, за която той може да се хване, да се държи.
Произход на думата
Думата дръжка е от корена на глагола държа, който е общославянски и се открива в старобългарски.
Примери
Стоян се полюшва, едва що не пада от оградата и потреперва, дългата дръжка на секирата му, надяната на ръката, тихо се чуква в някой камък. Д. Талев
Знание
Дръжката е много важен елемент от много инструменти, с които си служат хората. Дръжки са изработвани още от древността, за да могат хората да обработват камък, дърво, а по–късно и метал. Затова има и много разнообразни названия на дръжката в българските диалекти. Повечето от тях са производни на домашната дума дръжка с различни наставки, срещат се и думи, образувани от старата славянска заемка топор. А заемката от турски сап с нейните варианти показва в какви връзки е влизал българският народ в дългата си история.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
В диалектите се срещат много различни по звучене и наставки варианти на основното название.
Разпространение
Видинско; Нишко; Врачанско; Софийско; Трънско; Царибродско; Босилеградско; Благоевградско; Странджа; Маданско; Белослатинско; Скопско; Петричко; Разложко; Щипско; Прилепско; Драмско; Костурско; Охридско; Солунско
Примери
Длъгу си гу сторил дръжелиту на декьелю. Солунско
Разпространение
Софийско
Разпространение
Пазарджишко; Ботевградско; Смолянско; Ардинско, Маданско; Грудовско
Примери
Жънеме със сърп, тъка имяше зъби и ряжеше, и дървено държалу имяше. Волак, Драмско. Има си Тошко деветдесет и девет залисии:.., виното или ракията ще преточи, плуга ще посчука, за лопатата и за мотиката нови държала ще направи… М. Георгиев; Гората не плаче от секирата, ами от държалото. Поговорка.
Разпространение
Шуменско
Произход
Думата е заета от турски.
Разпространение
Силистренско; Русенско; Добричко; Шуменско; Бургаско; Пловдивско; Хасковско; Малкотърновско; Лозенградско; Одринско; Чаталджанско; Ксантийско
Примери
Сап на ножа, на кусера има сап уд деру. Еркеч, (Козичано) Провадийско; За да се не хлъзга гладкият сап на мотиката. З. Стоянов;
Впуснаха се … и с тия сапове тъй ги биха, щото ще приказват и на оня свят. Ц. Гинчев
Разпространение
Дедеагачко; Смолянско
Произход
Названието произлиза от общославянската дума топор, която учените смятат за стара иранска заемка.
Разпространение
Плевенско; Великотърновско; Тетевенско
Примери
Нарамили брадвите нагоре с топоришките. Елин Пелин; И кото върза Тошко с едно дълго въже за крака, съседко Петко най-напред го нагости хубаво с топоришката на секирата. А. Каралийчев; Дечо Порът запрати топоришката чак в другия край на двора. Чудомир; Дето топорът, там и топоришката. Поговорка.
Произход
Думата се открива със значение ‘дръжка на брадва’ в хроника, преведена от гръцки на старобългарски през 10. в., но запазена в преписи от 15 – 16. в., както и в Сборника Златоструй от X век.
Примери
спаде с топорща сѣвѹ желѣꙁо Хронографска компилация от съчинения на Георги Синкел и Юлий Африкан; топорище ѥлисѣево водѹ прорази и секырѹ ѿ глѹбины изнесе Златоструй
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.