Дъб
Съвременно значение
Широколистно дърво с плътна дървесина, което се използва в строителството.
Произход на думата
Думата е от стб. дѫбъ със значение ʻдърво, вид растениеʼ и се среща в различни фонетични варианти: дъ̀б (дàмб, дàб, дèб, дòб, дỳб; дòб; цèр).
Фонетичните варианти в диалектите произхождат от различните наследници на голямата носовка в старобългарската дума.
Примери
Вижда се кичестият стар дъб на върха и малко бяло параклисче до него. Елин Пелин
Знание
Дъбът е един от най-широко разпространените широколистни видове дървета в България. В българския светоглед дъбът е свещено дърво, край него се правят оброчища, места за поклонение на езическите богове, а по–късно и на християнския Бог. В представите на българите дъбът символизира здраве, сила, издръжливост. Това личи и във фразеологизмите:
Здрав като дъб. Изключително здрав.
Едър като дъб. Много едър. На средата на масата с важност седеше Гаврил, кметът, рус до белота, със сини очи, кокалест и едър като дъб селянин. Елин Пелин
Като дъб. Разг. 1. В съчет. със стоя, изправям се. Неподвижно и безучастно, без да върша или да разбирам нещо (стоя). 2. В съчет. с мълча. Упорито (мълча), (обикн. защото не знам какво да кажа). На ръце ли искаш да те носят? Защо? Затуй ли, че в тяхното общество ти или като дъб мълчиш, или разтваряш уста само да бръщолевиш пошлости и глупости? Ал. Константинов
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Названието е образувано от глагола горя с наст. –ун, може да се предполага връзка със съществителното гора.
Разпространение
Ошане, Белоградчишко; Габровско, Арчар, Ново село, Видинско; Врачанско; Калоферско; Аспарухово, Ломско; Ловешко; Монтанско; Севлиевско; Струмишко. Твърдица, Сливенско; Тетовско. Кръвеник, Севлиевско.
Примери
Не беше Момчил чужденец в тая гора. Тука, сред нейните буки, горуни и борики, се роди той и отрасна. О. Василев
Произход
Думата произхожда от старобългарската гръмъ ‘храсталак’.
Разпространение
Съчънли, Ясъкьой, Шахин, Гюмюрджинско; Неделино, Маданско; Шумнатица, Кърджалийско; Златоградско; Славейно, Смолянско.
Примери
Ка ишли по пут, нашли йедну голему лубеницу и си мислили оти намерили оди камилу яйце, па се сговоре тъгая да лежу йедин по йедин на нега, та да га изведу и да се роди камилче. Па йедън кьопав ка да легне на нега, оно се разтракалело и побегло у йедин гръм. Народна приказка
Произход
Думата произхожда от праславянски, във връзка с обичая да се маркират границите с врязани в дърветата резки.
Разпространение
Дихово, Битолско; Лъга, Ботевградско; Врачанско, Ловешко, Аспарухово, Ломско; Монтанско; Буковлък, Плевенско; Поморийско; Троянско. Замфирово, Берковско. Винище, Монтанско. Добротино, Гоцеделчевско.
Примери
Така мърморел и вървял / тоз черногледец през гората, / където погледът му спрял / единствено върху хлъзгавината, / върху границата чепата / и неизсъхналата кал. Хр. Радевски
Произход
Думата е от женски род и е образувана с помощта на наставки.
Разпространение
Покровник, Благоевградско; Делчевско; Цървище, Дупнишко; Кратовско; Кумановско; Кюстендилско, Гега, Долене, Петричко; Смолско, Пирдопско. Дихово, Битолско; Ракотинци, Скопско; Кюстендилско; Елов дол, Реянци, Пернишко; Теарце, Тетовско; Петачинци, Трънско. Нестрам, Кюстендилско. Горно Уйно, Кюстендилско; Калугерово, Пазарджишко. Велинградско.
Примери
В гърдите му заседна парлива буца, когато извиха от горния край на нивата и зърнаха главите на работниците, наредени в сянката на младата дъбица. Г. Караславов
И Алекси се зае да стъкми сечивата ѝ. Подложката на ярема се бе счупила, той подръпна една дъбовица от дръвника, продяла я, провъртя дупка със свредела, заостри жеглите и яремът бе готов. Кр. Григоров
Произход
Думата произхожда от старобългарската къмотра със значение ‘кума, духовна майка’ вероятно защото дъбът се възприема като свещено дърво, закрилник във вярванията на българите.
Разпространение
Струмишко.
Произход
От тур. meşe със значение ʻдъбʼ.
Разпространение
Долна Студена, Беленско; Ботево, Варненско; Видинско; Хотница, Великотърновско; Кушланли, Гюмюрджинско; Добричко; Чакали, Еленско; Кирилово, Елховско; Енина, Казанлъшко; Жеравна, Котленско; Гледка, Кърджалийско; Малкотърновско; Вишовград, Паскалевец, Павликенско; Калугерово, Пазарджишко; Пирдопско; Левски, Плевенско; Пловдивско; Светлен, Поповско; Дъбравино, Провадийско; Каменово, Разградско; Червена вода, Русенско; Силистренско, Сливнишко, Яньорен, Софлийско; Старозагорско; Кула, Сярско; Лиляк, Търговишко, Любеново, Хасковско; Шуменско; Петково, Ардинско; Чепеларе, Асеновградско; Ичера, Котелско; Асеновец, Новозагорско; Срацимир, Силистренско; Сливнишко.
Примери
Заровил съм една гаванка от западната страна на голямото меше при „Енюва булка“. Н. Ферманджиев
Език и култура
Ще играе меше. Диал. Ще ме бият, ще ям бой.
Произход
Думата произхожда от старобългарската соуровъ със значение ‘неизсъхнал, жилав’, защото дъбът е здраво и жилаво дърво.
Разпространение
Каменово, Разградско.
Примери
Нъ мишету казвът сурвицъ, сурвичъву дърво. Диалектен архив
Произход
Думата произхожда от старобългарската въздрасти със значение ‘израсна, порасна’, защото дъбовото дърво расте и се развива.
Разпространение
Малкотърновско; Селча, Девинско; Милчина лъка, Кулско.
Произход
Думата произхожда от старобългарското шоумъ със значение ‘шум’, защото листата на дъба шумят.
Разпространение
Кукушко.
Примери
Отиде някой в шумата — запалят му къщата, разселят му семейството чак по новите земи. П. Вежинов
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.