Елек

                    категории -> облекло -> елек

Съвременно значение

Връхна дреха без ръкави до кръста.

Произход на думата

Думата е заета в български от турски (yelek). От същата турска дума, но минала през френски произхожда и българското название жилетка. Така от една и съща дума в българския език се заемат две: елек преди повече време направо от турски и жилетка в по-ново време от френски. Пътят на думата показва с какви народи е имал отношения българският през различни исторически периоди.

Примери

Повече от половината бяха облечени в еднакви овчарски одежди, та изглеждаха войници от една войска — с кафяви гайтанлии елеци и потури. А. Дончев

Носи висок калпак, елек без ръкави, вълнена антерия. А. Каралийчев

Знание

В българската народна култура елечето е важен елемент от народната носия – неговите шарки и украса се подбират по специален начин според празника.

В популярната преди години песен „Тригодишна мъка” синьото елече представя преобличането в нещо красиво с цел тръгване на път и среща с любим човек:

Я подай ми, мила мамо,

синьото елече,

че ме вика, че ме мами

онзи път далечен

В българския език са се запазили три названия от общославянски корени, които се откриват още в старобългарски – гръдник, дорамник и късак. 

В диалектите се употребяват и три заемки от турски, като две от тях са от персийски произход – елек, аджамка и джамадан.  

Разнообразието от думи за тази част от облеклото показва както устойчивостта на българския език към влияния, така и резултатите от дългите езикови контакти с турското население и държавната власт в  Османската империя.

smart

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Думата е заета в български от турски. А турската дума acem означава ‘персиец’. Вероятно дрехата, която се е назовавала отначало аджемка, е била характерна за персийците. Такова предположение правят учените въз основа на други подобни процеси.

Разпространение

Брезнишко; Елховско; Новозагорско; Старозагорско; Ямболско.

Примери

Иззад един шипков храст изведнъж се показа от кръста нагоре съвършено бял човек в гайтанлия аджамка. Д. Вълев

Произход

Думата е образувана от гръд ‘горна предна част на човешкото тяло’ и наставката –ник. Думата се открива старобългарски в Михановичев патерик от 13. в. Названието е свързано с предназначението на дрехата – тя покрива точно гърдите на хората.

Разпространение

Добричко; Панагюрско.

Примери

Друга част от облеклото е гръдникът, или наричан още наметулка. Панагюрско

Език и култура

В българския език облекло, което покрива гърдите, освен гръдник се нарича също и нагръдник, нагръдки. То е важен елемент от българската носия и се отличава с оригинална украса и цветове. Например: Тясно, черно сукманче, обточено с алени гайтани, стяга тънка половина,.. Леко се повдигат кенарени нагръдки, отрупани с тантели… Елин Пелин

Произход

Къса горна мъжка дреха, без ръкави, обшита със сърма и гайтани. 

Думата е заета от турски – camadan, но по произход е персийска.

Разпространение

Асеновградско; Балчишко; Ботевградско; Благоевградско;

Белослатинско; Бургаско; Варненско; Видинско; Врачанско; Великотърновско; Гоцеделчевско; Годечко;  Добричко; Дупнишко; Елховско; Ихтиманско; Ивайловградско; Казанлъшко; Карловско; Карнобатско;

Ловешко; Ломско; Луковско; Монтанско; Новозагорско; Оряховско; Пазарджишко; Петричко; Пещерско; Пирдопско; Пловдивско; Поморийско; Разградско; Разложко; Санданско; Севлиевско; Силистренско; Сливенско; Смолянско; Старозагорско; Тетевенско; Харманлийско; Хасковско; Чирпанско; Шуменско; Ямболско.

Примери

На гърдите си имаше сърмен джамадан (безръкавник), а под него — от гълъбово сукно антерия. Ц. Гинчев

Васко много се зарадва, че дядо му ще захвърли най-после потурите и джамадана и ще почне да носи дрехи като баща му, като вуйчо му, като всички млади хора. Т. Харманджиев

Старото овчарско облекло от шаячни потури и елек или джамадан е почти изчезнало. Карловско

Върху ризата мъжете обличали джамадан – дълга до кръста дреха с къси до лактите ръкави. Северозападна България

Произход

Тези диалектни думи са производни от думата рамо и предлога до, защото назовават дреха без ръкави, която покрива раменете.

Разпространение

Благоевградско;Бургаско; Врачанско; Дупнишко; Елховско; Ихтиманско; Кюстендилско; Пернишко; Софийско; Трънско.

Примери

В кафенето намериха петима души селяни шопи, всичките в бели хабени беневреци, пак с такива дорамници, вместо носения и лятно време от шопите кожух. Ив. Вазов

Произход

Всички думи произхождат от елек.

Разпространение

Айтоско; Ардинско; Благоевградско; Ботевградско; Брезнишко; Белослатинско; Варненско; Велинградско; Видинско; Врачанско; 

Великотърновско; Габровско;  Гоцеделчевско; Горнооряховско;  Добричко; Дряновско; Дупнишко; Елховско; Казанлъшко; Карнобатско; Калоферско; Котелско; Кюстендилско; Кърджалийско; Ихтиманско; 

Ловешко; Ломско; Луковитско; Оряховско; Пазарджишко; Панагюрско; 

Пернишко; Плевенско; Пловдивско; Поповско; Провадийско; Разложко; Русенско; Свищовско; Свогенско; Севлиевско; Силистренско; Сливенско; Смолянско; Софийско;  Старозагорско; Тетевенско; Троянско; Трънско;  Харманлийско; Хасковско; Чирпанско; Шуменско; Ямболско.


Произход

Диалектните думи са образувани от прилагателното къс и наставките –ак, –аче, –е. Думата е праславянска и се среща във всички славянски езици. Това название е свързано с дължината на дрехата – тя се определя като къса.

Разпространение

Бургаско; Велинградско; Монтанско; Малкотърновско; Поморийско; Софийско.

Примери

В такова безредие се намираха и дрехите му полуселски, полувизантийски: на скъпия, от двоен аксамит тъмновишнев късак никак не вървяха селските ногавици и ниските ботуши от меча кожа. Ст. Загорчинов


За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.