Елен
Съвременно значение
Едър горски тревопасен бозайник с тънки, стройни крака и красиви разклонени рога. Той живее на стада. Женската на елена се нарича сърна или кошута.
Произход на думата
Думата елен произлиза от много старо название на светлокафявия или жълтия цвят. Среща се в старобългарски – ѥленъ.
Примери
Из старобългарската книга „Физиолог“
Еленът е красив с чудния си вид, а рогата му са едногодишни. Живее 50 години. После тича много бързо през гори, пещери и долове, душейки леговищата на всички животни. Ако някъде намери змия, която се е събличала три пъти, я познава и разбира [за нея]. Вика силно три пъти, поставя носа си на дупката и поема миризмата. Улавя в ноздрите си змията и я поглъща. Затова се нарича елен, защото изважда змията от камъните.
Знание
Еленът е красиво и благородно горско животно. Според народните вярвания Слънцето язди елен със светещи златни рога, оттук често във фолклора еленът е златорог, свещен. Той обитава места в планините, където не е стъпвал човешки крак, другари са му самодиви, змейове и хали. В народните песни се пее за сур елен, сив, белезникав на цвят, но още светъл, блестящ, златист като слънцето. Кошутата пък е символ на женска красота.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата означава ‘сърне, малка сърничка’ и произхожда от старобългарското алънии ‘сърна‘. В думата е застъпено старо фонетично явление, при което звуковете в началната сричка се разместват (алне > лане).
Разпространение
Тетевенско; Силистренско
Примери
Не си роди Млада бога,
но си роди сур елена,
рогите му позлатени,
краката му посребрени Коледна песен.
Срещу им иде кошута,
кошута с младо алненце.
Народна песен от Тетевен
Произход
Старобългарската дума кошоута произхожда от смесване на думите коза и прилагателното шут ‘безрог, който няма рога’. В старите текстове се среща козокошоута, название на митично същество полуелен-полукозел. Много рядко в народни песни се среща кошут за елен в м. р..
Разпространение
Пирдопско;
Кнежа;
Пловдив;
Дебърско
Примери
Нани ми, Нине, мамино дете,
Дъжд ще завали, окъпа ще те,
Дои ще кошута, надои ще те. Народна песен от Югозападна България.
Произход
Изкуствено развъждан елен, чието название идва от думата лопата, на която се оприличават неговите рога, буквално ‘елен с лопатовидни рога’. Може да се отнесе и към овен в някои диалекти.
Разпространение
Разградско
Примери
Той е по-голям от сръндака, има рога, гладки като лопатки.
Разложко
Произход
Название на благородния елен поради най-характерния му признак – красивите извити рога.
Разпространение
Ботевград;
Софийско;
Мадан;
Габровско;
Кюстендилско;
Троянско;
В Панагюрище рогач се нарича участник в ритуал, който обикаля къщите в първия понеделник след празника Сирни заговезни (честван винаги в неделя и част от обредния Великденски цикъл). Той носи рога на елен.
Примери
Когато в усоите проехтя ревът на рогач .., корав се стори на Шибиля камъкът, на който вечер слагаше главата си. Й. Йовков.
Той [еленът] водеше три кошути, четири млади самки и един двегодишен рогач, който се боеше и не се отделяше от майка си. Ем. Станев.
Като пчела на пчелина, като рогач из планина. Песен от Североизточна България
Произход
Названия на мъжката и женската сърна, които са сродни с латинската дума за елен cervus и са свързани с основния признак на животните – красивите разклонени рога (cornu е ‘рог’ на латински)
Разпространение
Банат;
Съчанли, Гмюрджинско;
Котеновци,
Ломско;
Асеновградско
Примери
Един сръндак с пролетни мъхнати рога идваше на извора. Ем. Станев.
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.