Гердан
Съвременно значение
Украшение, което се носи на шията и е изработено от различни материали, нанизани на връв.
Произход на думата
Думата е персийска по произход и означава ‘шия, врат’, заета е от турски.
В старобългарския език в творчеството на Климент Охридски и Йоан Екзарх се среща думата гривьна, която произхожда от праславянско название за врат, шия и първоначално означава ‘накит за врат, огърлица’, а по-късно е преосмислена като ‘украшение за ръка’.
Примери
Ръцете сами се подават и в миг се залюлюва чудно хоро, .. , звънят само гривни и гердани. Й. Йовков
По всичко личеше, че новодошлият беше главатар на туземците … На шията му висеше гердан от разноцветни раковини. М. Марчевски
Седнала е малка мома / зад къщи во градината, / .. / дробен бисер си ниже / … / Там дека гердан си ниже, / там помина лудо младо. Народна песен
Знание
В историята на народите герданите се носят от мъже и жени. В Древен Египет, в Древен Рим и в Древна Гърция герданите са част от мъжкото и женското облекло и показват към каква социална група принадлежи притежателят им, каква власт и богатство има.
В древни времена като огърлици на шията хората носят различни талисмани, които ги предпазват от зли сили. Известно е, че и прабългарите са имали такава традиция преди приемането на християнството.
В българската народна култура през вековете герданите запазват своята предпазна функция, като на тях се поставят и християнски свещени предмети – иконка, кръстче, тамян.
Герданите са важен елемент от българското облекло, свързан със стремежа към красота. Те са част и от женската носия и от сватбената дреха на булката, с тях се изтъкват личните качества и достойнството на жените.
В българския език са запазени шест домашни названия –огърлица, наниз, огръдник, връв, верига, гиздило, и една турска заемка –гердан. Този набор от думи доказва както устойчивостта на езика ни към чуждо влияние, така и важността на огърлицата в българската култура.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е българска. Открива се още в старобългарски и във всички славянски езици.
Разпространение
Шуменско; Бургаско; Дебърско; Ивайловградско.
Примери
Верига (огръдник) – описание на облеклото в Шуменска околия през 1888 г. С. Стефанов
Веруги – те са женски украшения, които се носят на бочката. Ивайловградско
Произход
Думата е българска. Основното ѝ значение е ‘тънко въже’. Среща се още в старобългарски и в другите славянски езици. В някои диалекти назовава накит за шия, защото той се изработва, като се нанизват различни предмети на връв. Любопитно е да се знае, че глаголът вървя е от същия корен, защото първоначално се е мислело, че хората, които вървят, се движат един зад друг, тоест сякаш образуват връв, въже, което се вие по пътя
Разпространение
Шуменско; Добричко; Преславско; Пирдопско; Пазарджишко.
Примери
Една врьвь жлътици. Врьвь бисеръ. Н. Геров
Връви жълтици. Връви алтъни. Пирдопско
Произход
Думата е българска, образувана е от корена гизд със значение ‘украса’ и наставката –ило. Произходът на думата е свързан с предназначението на гердана – да краси хората, да ги прави гиздави.
Разпространение
Родопи.
Примери
Там при тях девет години във пещерата дълбока / куп гиздила аз направих: пафти и гривни ковани, / пръстени, та и гердани. А. Разцветников
Произход
Думата е българска, образувана е от корен низ и представка на–
Този корен се открива в старобългарски (ньз-), в среднобългарски (низ-) и във всички славянски езици. Произходът на думата е свързан с изработването на предмета – като се нанизват неща на тънко въженце, връв.
Разпространение
Свищовско; Пирдопско; Софийско; Ихтиманско; Благоевградско;
Смолянско.
Примери
На гърдите ѝ лъщеше тежък наниз жълтици, но нейната усмивка сияеше по-топло от мекия блясък на златото. Д. Талев
А на шията ѝ тежки нанизи, ред едри алтъни, ред рубета и махмудии. Й. Йовков
Произход
Думата е българска, образувана е от корен гръд, представка о– и наставка –ник. Този корен се открива в старобългарски и във всички славянски езици. Произходът на думата е свързан с предназначението на предмета – лежи върху гърдите.
Разпространение
Шуменско.
Примери
Верига (огръдник) – описание на облеклото в Шуменска околия през 1888 г. С. Стефанов
Произход
Думата е българска, образувана е от корен гърло, представка о– и наставка –ица. По-старият вариант огърлие е с друга наставка. Този корен се открива в старобългарски и във всички славянски езици. Произходът на думата е свързан с предназначението на предмета – носи се около гърлото.
Разпространение
Видинско; Троянско; Плевенско; Бургаско; Старозагорско.
Примери
От прозореца на един златарски дюкян мамеха погледа златни гривни, брошки, обсипани със скъпоценни камъни, една огърлица от златни пендари. Д. Спространов
Стига ми това, що имам: / таз огърлица мъниста / и този плетен косичник. П. Р. Славейков
Нема кошулу на гърбину, ама сложила огърлийа. Видинско
Олга беше облечена в бяла деколтирана рокля.. Не носеше нито огърлие, нито обици. Н. Драган
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.