категории -> оръдия на труда -> главина
Средна дебела част, център на колело от превозно средство и др., където са прикрепени спиците и се вкарва оста.
Главина произлиза от глава, която е с праславянски произход.
Главина с дванайсет спици или крака. Видин
Главината са праи от салкъм. Етрополско
Главината се рабути на струк. Изработвъ съ 12 длабъ (вдлъбнатини) за набивъни на спиците. Набивът съ 12 спици и са нареждът 6 наплатъ. Севлиевско
Месечината кога грее и около нея има начървено-пожълтело коло, като наплатете какво са окол главина… показва, че ще зафане дълго време суша. Софийско
Зел еден бугарин едно дебело дърво да праит от него две главинье за една кола. Прилеп
Названията на тази част от колелото в диалектите са както домашни, така и заети от турски, но в основата на всички стои значението ‘главен’, защото главината е основен механизъм, чрез който се задвижва колелото. Така че при словообразуването българите изтъкват именно тази важна особеност на частта. Разнообразието от диалектни варианти на главина е доказателство за богатството на българския език.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Разпространение
Банат.
Примери
Се й шчупла главыната; Се й шчупла главъта. Банат
Разпространение
Троянско; Севлиевско; Свищовско
Разпространение
Дедеагачко
Разпространение
Самоковско
Произход
Названието произлиза от турската дума baş, която означава ‘глава’.
Разпространение
Свиленградско
Произход
Персийска дума, заета през турски в значение ‘глава’.
Разпространение
Крумовградско.
Примери
Келле е главина на колело. Аврен, Крумовградско
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.