Главина

категории -> оръдия на труда -> главина

Съвременно значение

Средна дебела част, център на колело от превозно средство и др., където са прикрепени спиците и се вкарва оста.

Произход на думата

Главина произлиза от глава, която е с праславянски произход.

Примери

Главина с дванайсет спици или крака. Видин

Главината са праи от салкъм. Етрополско

Главината се рабути на струк. Изработвъ съ 12 длабъ (вдлъбнатини) за набивъни на спиците. Набивът съ 12 спици и са нареждът 6 наплатъ. Севлиевско

Месечината кога грее и около нея има начървено-пожълтело коло, като наплатете какво са окол главина… показва, че ще зафане дълго време суша. Софийско

Зел еден бугарин едно дебело дърво да праит от него две главинье за една кола. Прилеп

Знание

Названията на тази част от колелото в диалектите са както домашни, така и заети от турски, но в основата на всички стои значението ‘главен’, защото главината е основен механизъм, чрез който се задвижва колелото. Така че при словообразуването българите изтъкват именно тази важна особеност на частта. Разнообразието от диалектни варианти на главина е доказателство за богатството на българския език.