Интересно е, че старобългарската дума за глупав боуи се е изгубила. Нейни наследници са: прилагателното буен,    наречието буйно, диалектният глагол буяя ‘проявявам буен нрав – за човек; играя лудо – за животно’.

В народното творчество изобилстват произведения, в които зад глупавите прояви на героите стои откровено слабоумие. Например: Хитрият и глупавият. Проявите на глупавия брат предизвикват чистосърдечен смях: 

Една вечер глупакът седял на прага, гризял сух комат хляб и гледал как волът му преживя сухата слама. Сторило му се, че добичето нарочно си криви устата и му се подиграва. Ядосал се и викнал на вола: 

— Какво ми се кривиш такъв? Ако стана да взема остена, така ще те наложа по гърбината, че три дни влага ще ти държи! 

Волът продължил да си преживя. Не искал и да знае какво му приказва ядосаният стопанин. 

Глупакът още повече се разлютил, грабнал остена и набил вола. Видял го брат му и извикал: 

— Защо биеш добичето бе, брате? Какво ти е направил волът, та така го налагаш с остена? 

— Криви ми се насреща и ми се подиграва! — отвърнал намусен глупавият. 

— Не ти се криви — засмял се брат му. — Той така си преживя. 

— Преживя, а! Не го ли виждаш, че прави с устата си, както правя и аз? 

Мотиви за неадекватно поведение от глупост откриваме и в личното творчество. Нека погледнем Тримата глупаци на Е. Пелин. Разказът добива такава популярност, че служи за основа на едноименния комикс на Доньо Донев. 

В пословиците и цитираните употреби вече не става въпрос за хора с умствен дефицит, а за различни прояви на напълно нормални хора. Някои от тези случаи илюстрират просто  неадекватни прояви (Що за щурутия е тва. Тетевенско), други постъпки могат  да бъдат досадни и често пъти дразнещи (У нèгу търсѝ щурутѝи саму Кравеник, Севлиевско; Бива щуруча, ама толку не бѝва. Годечко). 

Рядко в пословиците и поговорките присъства директно названието на глупостта: Алочата не оди по гората, по ората оди. В повечето случаи се използват субстантивираните прилагателни глупав, улав, щур или словосъчетания с тях:  

От безумен са научаш, от глупав са разучаш. 

По-хубаве да имаш хитар душманин, отколкото глупав дост. 

С глупав на път не ходи. 

Глупавият сам си сбърква, а умният мнозина побърква.

 От улав ум не купуй.

Както виждаме поговорките имат ясна дидактическа цел да научат човек внимателно да си подбира приятелите и другарите.