Гняв
категории -> абстрактни понятия -> гняв
Съвременно значение
Чувство, което причинява състояние на силно раздразнение у някого, когато е много засегнат, обиден, оскърбен или когато нещо е станало против волята му.
Произход на думата
Думата се среща още в старобългарски: гнýвъ. Откриваме я почти непроменена във всички славянски езици. Етимолозите я отнасят към глагола гния. Може би нашите предци са чувствали, че гневът като силно отрицателно чувство разяжда човешката душа.
Примери
Гнèв ме слèде/ затвà сам кѝмна кахърна. Чепеларе
От бàщини гневе. Среднородопско
Момчето го гняв добило, яд го било. Родопи
Само лицето на царя не вещаеше нищо добро, то са наля отново с кръв от едва сдържания гняв. Ст. Загорчинов
Гняв, необуздан гняв клокочеше в душата на Кара Танас. Куче ли бе той? Звяр ли бе, че тъй се отнасяха с него. П. Константинов
Знание
Гневът е много силно чувство на раздразнение, обида, желание за мъст. Под въздействието на гнева могат да се извършат лоши неща – да се нагруби, удари и дори убие човек, затова българите имат отрицателно отношение към него. Разбирането за надмогването на гнева като част от емоционалната култура най-добре личи в поговорката:
Умен човек у яд се познава.
Поговорките, посветени на гнева, показват различни особености на тази емоция:
Ето ти яд за цял свят.
За малко да се съдиш, по много яд да завъдиш.
Ако та е яд на турчин, кълни го да пропие ракия.
Ако та е гняв на българин, кълни го да са хване на давия (да иде на съд).
Пословиците разкриват по оригинален начин връзката на гнева с народопсихологията – липсата на доверия в османските съдилища кара българина да чувства съдебния процес като бедствие. Такова за турчина се явява пиянството.
В народното творчество съществува също така идеята, че казаното в гняв не може да е винаги истина. Народният творец добре познава това състояние, когато задръжките на човек изчезват:
У яд човек сичко казва.
От мене по-праведен няма да намериш.
— Ти недей да говориш тъй, че то е грехота. Откъде пък знаеш, че си толкова праведен? Всеки греши, ако не с ръце, то с език. Като се ядоса човек, натвори и наговори каквото му дойде.
Гневът е описан от много писатели. Като започнем от Омир, който посвещава своята „Илиада” на огромния гняв на Ахил, и стигнем до българската художествена литература, в която често героите, водени от ярост, извършват своите подвизи и прегрешения. В цитирания пример от „Под игото” на Вазов младият Кандов е „запенен от ярост”. В поемата „Септември” на Гео Милев гневът е източник на протеста, въстанието на робите:
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв –
величав.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е арабска garad, влязла през турската дума garaz ‘злоба’. Думата се среща още през 17. в. в езика на новобългарските дамаскини като: карез. Тя е турска заемка в диалектите и оттам преминава в книжовния език на ръкописите.
Разпространение
Брезнишко; Софийско; Трънско; Гоцеделчевско.
Примери
Он ми ѝма два гарèза. Красава, Брезнишко
Гарèз не ви чѝниме. Милетково, Гевгелийско
Дали ме е на гарèз фанàло. Пролеша, Софийско
Он ми държѝ мене гарèз от кък се поделѝмо. Трънско
Смѝсли гарèза. Тешево, Гоцеделчевско
Произход
Думата е наследник на старобългарската дума ꙗдъ, която означава ‘отрова; злоба, злъч, язвителност’. Днес значението ‘отрова’ се е изгубило и лексемата означава само ‘гняв; ярост’ на базата на метафоричен пренос.
Разпространение
Белослатинско; Банско; Благоевградско; Брезнишко; Варненско; Врачанско; Гоцеделчевско; Елинпелинско; Ихтиманско; Карловско; Новипазарско; Петричко; Плевенско; Пазарджишко; Петричко; Пловдивско; Радомирско; Санданско; Самоковско; Свиленградско; Свищовско; Севлиевско; Софийско; Старозагорско; Трънско; Шуменско.
Примери
Че он толку йàдове ми дàде. Връбница, Софийско
Бèрем ядове с тѝя кираджѝй. Самоковско
У млàдото врèме брàх млого ядове. Доброславци, Софийско
От маже бèрем ядове. Говедарци, Самоковско
Не сàм цèла нощ заспàла от ядове. Ихтиманско
Фàла тèбе, Солунко девойко, за товà ли ядове че ѝмаш. Суходол, Софийско;
От моѝ тèжки ядове. Карловско
И ритнал од яд момчèто. Красава, Брезнишко
Мене ми са ядове- дертове. Банско
Немой чèдо не бèри ядове. Дупнишко
От тèбе би триста яда билѝ. Чеканец, Софийско
Момчèто се разсърдѝло и от гняв и яд тръгнало да се дави в морето. Старозагорско
Золум стори, яд направи. Тетевенско
Я си имам големи ядове. Радомирско
Момчето го гняв добило, яд го било. Родопи
Него ми йе за моѝ ядове. Трънско
Наори равни дворове, посей си силни ядове. Гоцеделчевско
Яд му било и рекъл. Новопазарско
Донесох ти два яда големи. Санданско
Къде да ги сложа твойте ядове. Петричко
Од яди шума падаше. Благоевградско
Произход
Много силен гняв. Думата е общославянска, среща се още в старобългарски: ярость.
Разпространение
Общобългарско название.
Примери
Или си вземи думите назад, или смърт! — изрева Кандов, запенен от ярост. Ив. Вазов
Всички тия люде бяха водени от неукротима ярост, напластявана от дълго в душите им. И те вървяха напред, стискаха здраво дръжките на косите и секирите, опулили кръвясали очи. Димитър Талев
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.