Гръб
категории -> части на тялото -> гръб
Съвременно значение
Гръб наричаме задната част на човешкото тяло от тила до кръста. Може да се отнася до животно и тогава обозначава горната част на туловището от шията до опашката, а също се употребява и за задната част на предмет или горната част на планина.
Думата плещи означава горната част на гърба, която обхваща раменната област и плешките.
Произход на думата
Думата гръб е известна на всички славянски езици. Коренът се открива в германските и балтийските езици.
Примери
От една недалечна нива жътварите се изправиха, погледнаха боязливо и пак приведоха гърбове. Х. Русев
На излизане се разминахме с Фатина, която идеше от плевнята и носеше тежък чувал с картофи на гръб. Л. Александрова
Лежах по гръб със затворени очи върху нара, без да мога да заспя. Ем. Манов
През дълбокия прозорец на обора течеше като порой сноп лунна светлина и заливаше гърбовете на налягалите волове и биволици. А. Каралийчев
Зад гърба на някого; зад нечий гръб. Фразеологизъм в значение ‘тайно от някого, без знанието на някого’.
Мравки лазят по гърба ми. Фразеологизъм в значение ‘усещам тръпки, потрепервам от студ, силно вълнение или уплаха’.
На гръп не пада. Ихтиманско. Фразеологизъм в значение ‘винаги е прав’.
Знание
В българската култура гърбът е много съществена част от човека, затова положението на гърба често символизира определени модели на човешко поведение. Това личи особено във фразеологизмите. Например:
Превивам гръб ‘подчинявам се’
Не превивам гръб пред никого ‘не се подчинявам’
Крия се зад гърба ‘не поемам отговорност за нещо’
Изправям гръб ‘готов съм да се боря за някаква идея’
Тежкият труд, товарите също се носят на гръб. Наказанията в древността често са били бой по гърба. Затова хората казват, че всеки трябва да има здрава гърбина, тоест да издържа на различни изпитания.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Със същото значение и произход като гръб.
Разпространение
Примери
Марко извади тежка боздугана, / та я метна колко сила има, / тя удари църна арапина, / та удари арап у гърбина. Нар. песен
По му се харесва сега и полето, и зад него гиздавия стан на Витоша, зелените гърбини на Лозен и Плана планина,.., и всичко наоколо. Ст. Станчев
– Ама то прасе без кал не може. Дорде няма на гърбината му барем пет пръста кал, то не вирей. И. Петров
Гъна гърбина пред някого. Фразеологизъм в значение ‘угоднича, подмилквам се, лакейнича’.
Произход
Това производно от предлога зад се използва в старобългарски в значение ‘задна част (на човек, животно, предмет), задница’, поради което понякога обозначава ‘гръб’.
Примери
очищение моси ѡбрѣте пощь сѧ ꙗко можаше божиѫ заждѧ видѣ и ты дѹше пости сѧ да близь бога чистотоѫ станеши. Битолски триод.
Произход
Мястото между плешките, средата на гърба.
Примери
крилѣ же божи правда и истина междѹплещие же дръжава и сила. Болонски псалтир (коментари от Исихий Йерусалимски към Пс 90:4)
Произход
Мястото между плешките, средата на гърба.
Примери
крилѣ голѫбинѣ посъребренѣ и междѹрамиѥ ѥго въ лъштании златѣ. Болонски псалтир (Пс 67:14)
Произход
Заемка от гръцки, която обозначава мястото между плешките, средата на гърба.
Примери
метафрена мѣсто ѥсть междѹ плещема емъже дръжите крилѣ. Погодинов псалтир (коментари от Исихий Йерусалимски към Пс 90:4)
Произход
Думата плещи се употребява само в множествено число и е наследник на старобългарско съществително, което в единствено число е звучало плеще.
Примери
брѣмена тѧжъка … възлагаѭтъ на плешта чловѣчьска. Мариинско евангелие (Мат 23:4)
обратишѧ на мѧ плещи ихъ а не лице. Сборник със слова на Григорий Богослов
– Гледам, гледам, – говореше Теохаров – това Арсо ли е, не е ли. Изменил си се. Какви плещи, каква снага! Юнак! Й. Йовков
Синият мундир с червени ревери подчертаваше и тънкия кръст на генерала, и широките му плещи. В. Мутафчиева
Стоварвам / стоваря върху плещите на някого нещо. Фразеологизъм в значение ‘заставям някого да се заеме с нещо, да поеме някакво задължение, да върши някаква работа’
Произход
Разпространение
Прилепско.
Примери
Се ра(з)сърдило детето, легнало на плеки, се разклоцало (разритало) со нозете; Прилепско
даде плеки Прилепско
Ако и паднала на плеки лойцата (лъжицата) и друга билка ке му се дава на лойцата. Прилепско
Фразеологизъм в значение ‘обърна гръб, побягна’ – Туку едно време даде плеки царо со войската. Прилепско
Произход
Стара българска дума за гръб, която днес е останала в книжовния език с формата хребет като обозначение на горната част, гребена на планина. Може би производна от нея е разговорното прилагателно хърбав ‘прегърбен, кльощав, слаботелесен’.
Разпространение
Гора, Албания.
Примери
Хребет же его желѣзо лїꙗно. Библия, Стар завет (Йов 40:13)
гладѧще и по хрьбьтѹ. Синайски патерик
нꙑнѣ же глава
въ малѣ кости
имѫщи шиинꙑѩ къ хрьбьтоу сѧ
причетаваѥтъ
Шестоднев от Йоан Екзарх.
Мачка на ърбет не паднуе (котката не пада по гръб). Гора, Албания
За нас
Бързи връзки
Контакти