Градушка
категории -> природни явления -> градушка
Съвременно значение
Валеж от ледени зърна или по-големи късове лед, който се получава при замръзването на дъждовните капки в горните слоеве на атмосферата.
Произход на думата
Думата е българска, среща се още в старобългарски: градъ. Открива се във всички славянски езици и е индоевропейска по произход.
Примери
Три години дож не валя , само вали град и слана Народна песен от Петричко
Град глад не прави, ама тешку му и горку уд дету помини. Поговорка
Падна град, всяко парче като пестника на възрастен мъж, та убиваше небесните птици, както летяха, и дивите зверове, както се криеха в гората. А. Дончев
По едно време дъждът се превърна в град, пак безшумен, който ни чукаше неприятно по лицата и ръцете. Ив. Вазов
Светкавица блесна. И гръм. Едър град затрака по стъклата. Д. Калфов. Трясък / оглася планини, полета — / земя трепере… Град! — парчета — / яйце и орех… Спри… Недей… / Труд кървав, Боже, пожалей! П. К. Яворов
Знание
Градушката е необяснимо и страховито природно явление, затова хората векове наред се опитват да осмислят произхода ѝ. В българския фолклор често се мисли, че тя е във властта на хали или на светци, които я приготвят. Вярва се, че се прави и от умрели удавници, самоубийци или извънбрачни деца. Градушката се складира в далечни долове, езера и др., а оттам се издига до облаците от хали, лами и орли. Черните облаци, които носят поройни разрушителни и опустошителни дъждове и градушка, според народното вярване не са друго, а хали или пък хали ги предвождат. Тяхната главна цел е да докарат градоносните облаци над нивите, лозята и овощните градини, за да унищожат реколтата или да я плячкосат и вземат със себе си. Най-големите врагове на ламите са змейовете, които постоянно водят с тях борба, за да запазят нивите от опустошителни дъждове или градушка.
Според християнските легенди градушката е във властта на някои светци – Вартоломей, Герман/Джерман, Марко, които получават и прозвище Градушкар. Тези светци се почитат. В определени дни през годината (четвъртъците от Великден до Спасовден, светите Константин и Елена, св. Марко, св. Вартоломей, Сирна неделя и др.) не се пере, не се преде, не се върши полска работа, за да не бие градушка.
Когато започне да бие град, за да спре, българите извършват някои магически действия или се изговарят някои магически формули и молитви: обръщат брадвата с острието нагоре, бият камбани, дават на първото или последното дете да глътне три зърна от градушката или да ги сложи под мишница и др. Вярата, че св. Елена носи градушката, води до обръщане към нея с молба да отнесе облака в „гора зелена“.
Важното място на градушката в българската култура личи в някои фразеологизми:
Град го бил. За човек — грозен, смачкан, очукан. Град ме бие. Търпя неуспехи във всичко, с което се заема.
Падам като градушка. Падам в голямо количество, изобилно.
Стихотворението на П. Яворов „Градушка“, от което виждате цитати в примерите, предава огромния страх на селяните от това природно зло, което може да унищожи реколтата и да ги обрече на глад.
В българския език съществуват няколко думи за град и всички са български. В думите, образувани от корен –град–, назоваването е свързано с приликата с ледена бучка; при думите с корен –грах– има оприличаване на градушката с грахови зърна; а при сугру̀ждица, сугру̀жица сугру̀шчица – с грудки. Следователно всички названия се опират на формата на късчетата градушка.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е българска, коренът ѝ се среща още в старобългарски: градъ и се открива се във всички славянски езици. Към този корен е прибавена наставката –ушка / -уша.
Разпространение
Софийско; Ихтиманско; Дупнишко; Разложко; Гоцеделчевско; Пазарджишко; Асеновградско; Пещерско; Смолянско; Маданско; Крумовградско; Царибродско.
Примери
Кога промине сълнцето през облак и зайде в ядно, на другийо ден ще вали градушка. Софийско
Небето загърмя, засвятка се и един пороен дъжд с градушка ни брулѝ и блъска̀ цял час. Ив. Вазов
Да беше мор, да беше чума, / че в гроба гърло не гладува / ни жадува! / А то — градушка ни удари, / а то — порой ни мътен влече, / слана попари, засух беше — / в земята зърно се опече. П. К. Яворов
На зла суша и градуша. Н. Геров
Произход
Думата е българска, образувана е от корена –грах– и наставката –ол. Коренът се открива във всички славянски езици и е индоевропейски по произход. В назоваването е отразена приликата на ледените топчета с растението грах.
Разпространение
Софийско.
Примери
Зиме понякога вали грахол. Ст. Младенов
Произход
Думата назовава ситен сух град или град, примесен с дъжд.
Думата е българска, образувана е от корена –грах-, представката су– и наставката –ица. Коренът се открива във всички славянски езици и е индоевропейски по произход. В назоваването е отразена приликата на ледените топчета с растението грах.
Вариантът сугрàшка е образуван с наставка –ка.
Разпространение
Видинско; Белоградчишко; Белослатинско; Берковско; Ломско; Оряховско; Врачанско; Софийско; Самоковско; Трънско; Ихтиманско; Плевенско; Севлиевско; Странджа.
Примери
Суграшица кога иде, град нема да има. Трънско
Ударило суграшица, девет педи поледица. Народна песен от Кулско
Веднъж започна да прехвърча сняг и суграшица и за половин час улеите на старите керемидени покриви побеляха. Г. Караславов
Произход
Думата назовава дребна градушка или вледенен сняг. Думата е българска, образувана е от корена –грах-, представката су– и наставката –ец. Има същият произход като суграшица.
Разпространение
Троянско.
Примери
Кога през зимата вали сняг на зрънца, се казва суграшец. Плевенско
Суграшец викаме на дребна градушка. Разградско
Произход
Думата назовава дъжд, примесен с град.
Думата е българска, образувана е от корена –груд– ‘буца’, представката су– и наставката –ица. Коренът се среща още в старобългарски, в произведенията на Йоан Екзарх. Открива се във всички славянски езици и е индоевропейски по произход.
В назоваването е отразена приликата на ледените топчета на града с грудки, бучки.
Разпространение
Плевенско; Разградско Софийско; Ботевградско; Елинпелинско; Сливенско.
Примери
Сугруждица е дъжд, примесен с град. Своге
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.