Гръмотевица
категории -> природни явления -> гръмотевица
Съвременно значение
Силен трясък или тътен, който съпровожда светкавица по време на буря. Природното явление, при което се чува гръмотевица и се вижда светкавица, е резултат от разпространението на електрически искри в атмосферата.
Произход на думата
Думата е българска, коренът ѝ се среща още в старобългарски: гръмѣти ‘гърмя’. Открива се във всички славянски езици и е индоевропейска по произход.
Примери
Валя цяла нощ, светка̀ се, гърмя .. Наоколо се чуваше само тътен от гръмотевиците и вода, която шурти, тече — навсякъде текнаха реки. Й. Йовков
Планинският вятър духаше вече доста свеж и силен, шумотевицата в листата се сливаше с бученето му и с глухото боботене на гръмотевицата. Ив. Вазов
Навън отново валеше. Плътни облаци зачерняха небето. Светкавици прорязваха мрачината и полето потреперваше от тътена на гръмотевиците. Ив. Планински
Знание
Гръмотевицата и светкавицата са необясними и страховити природни явления, затова хората векове наред се опитват да осмислят произхода им. В езическите предания се разказва, че гръмовният звук се появява в небето при битка между Змея и Халата, които са владетели на водата. В християнските вярвания свети Илия е господар на летните небесни стихии, повелител на гръмотевици и светкавици. Наричат го още Гръмодолец, Гръмовник, Гръмодол, Гръмоломник. Описват го как кара колесницата си по небето, а изпод копитата на магическия впряг искрят светкавици. Въртят се колелетата на небесната колесница, а от допира им с необятния хоризонт се разнасят страховити гръмотевици. Според друга легенда гръмотевицата се появява, когато св. Илия търкаля бъчви и камъни по небето. А според най-разпространената версия в българския фолклор небесният гръм се ражда от битката между свети Илия и Змея.
В традиционната българска култура Илинден – 20 юли, се празнува за предпазване от гръмотевици и градушки, затова за празника се коли най-старият петел в чест на Свети Илия.
Вярва се, че на Илинден не трябва да се работи както на полето, така и у дома, защото гръм може да те удари. Не трябва да се чисти, пере, тъче, шие и никой не бива да се подстригва. Единствено е позволено да се приготвя храна.
Много народни гадания са свързани с природното явление. В тях се проследява времето, в което се появява гръмотевицата, и по него се съди какво ще се случи в бъдеще. В християнската книжнина съществува специална гадателна книга, наречена „Гръмовник”, в която има подобни предсказания: „Ако първата гръмотевица е откъм изток, годината ще е здрава и изобилна. Тогава всеки почуква с железен предмет или с камък по главата си три пъти – с пожеланието главата му да е желязна (здрава). Със същата цел стопаните чукат по хамбарите и бъчвите, за да се напълнят с жито и вино.“
Старите българи изпълняват различни ритуали, за да отклонят светкавиците и гръмотевиците. Поставят камъчета под овощните дървета или се кичат със здравец и коприва. А стопанката чуе ли гръм, веднага покрива съдовете за вода с кърпа, за да не може Змеят да се скрие в тях. Младите девойки пък се прибират вкъщи, защото не искат страховитата Хала да ги залюби и отвлече. За предпазване от това природно явление се практикува и друг обред: жените измиват косите си с дъждовна вода на Тодоровден, докато траят конните надбягвания. Всички тези примери показват колко важна е гръмотевицата в българското народно съзнание.
В българския език съществуват много на брой думи за назоваването на това природно явление. Всички са български. По–голяма част от тях са образувани от корена –гръм– с различни наставки. Употребяват се и думи от корена –трес–. Следователно думите изтъкват един основен признак на гръмотевицата – силния шум, трясък, който тя произвежда.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Към корена –гръм- могат да се прибавят различни наставки и така възникват диалектните варианти на думата:
гръмàвица, гръмя̀вица, гръмля̀вица,
гръмня̀вица, гръмотя̀вица
Разпространение
Благоевградско; Софийско; Босилеградско; Софийско; Копривщенско.
Примери
Там ударило гръмлявица. Босилеградско
Тъгай се чу, че Иванку ю ударила гръмнявица. Софийско
Произход
Думата е българска, коренът ѝ се среща още в старобългарски. Открива се във всички славянски езици и е индоевропейска по произход. Със същия произход като гръмотевица.
Разпространение
Ихтиманско; Софийско; Провадийско.
Примери
Наоколо притъмня, светна се и гърмът продъни небесата. Бурята се разрази с цялата си сила. Дъждът плисна внезапно. Ем. Станев
Светкавици разцепиха небето. Оглушителен гръм разтърси земята. К. Петканов
Произход
Думите са български, от същия корен –гръм– и наставк –ел, –ъл.
Разпространение
Горнооряховско; Беленско; Преславско; Шуменско; Добричко; Плевенско; Новипазарско; Великотърновско.
Примери
Де се е чулу, видялу сред зимъ гърмел да гърми. Народна песен
Многу гърмъл, малку дъш. Великотърновско.
Какви са тес гърмеле? Шуменско
Страшни гърмели, размесени със силни светкавици затрещяват. Ил. Блъсков
Мъничко черно облаче се покаже изведнъж на небето и захваща бърже да нарастя посред гърмели и светкавици. С. Бобчев
Произход
Думата е българска, от същия корен –гръм– и наставка –еж.
Разпространение
Тетевенско; Карловско; Казанлъшко; Етрополско.
Примери
На гръмотевицата, когато силно се тресне, казваме трескавица. А когато е по–слабо, казваме гръмеж. Тетевенско
Гръмеш се чува понякога със светкавицата. Етрополско
А бурята почна. Силни гърмежи, предшествувани от светкавици зацепиха въздуха. Ив. Вазов
Навън светеше силно и мълнията огряваше целия двор, гърмеж проечаваше над селото. Кр. Григоров
Едри капки от студен дъжд почнаха да шибат и светкавиците откъм Черний връх заехтяха със силен гърмеж. Ив. Докторов
Произход
Думите са български, от същия корен –гръм– и наставки –ут, – уш.
Разпространение
Добричко; Бургаско; Странджа; Родопи.
Примери
Идеше гърмут. Родопи
Гърмут слезе надолу. Добричко
Произход
Думите са български, от същия корен –гръм– и наставки –от, -ев, -ец.
Разпространение
Софийско; Ихтиманско; Белослатинско.
Примери
И се падна на св. Илия, падна му се летни гръмотеви. Народна песен
Произход
Думата е българска, образувана е от корен –трес– (същия като в глагола тресна ‘издам силен шум’) и наставките: –кав, –ица.
Разпространение
Белоградчишко; Врачанско; Етрополско; Тетевенско; Софийско; Самоковско; Дупнишко; Плевенско; Сливенско; Старозагорско; Малкотърновско.
Примери
Гърми небо, трескай, трескавице, да разбием тас кула от кремик. Народна песен
Всичко потъна и се изгуби в бясната виелица на дъжда. Марин не чуваше трескавиците, не мислеше за нищо. Йовков
Произход
Думата е българска, образувана е от корен –тряс– (същия като в глагола тряскам ‘издавам силен шум’) и наставката: –ък.
Разпространение
Тетевенско.
Примери
На гръмотевицата, кога силно съ тресне викаме трясък. Тетевенско
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.