В българската народна култура харман и гумно са названия за двор, оградено място. Харманът е в близост до дома, но все пак извън него, затова често се мисли като опасно пространство, населявано от нечисти сили. Затова то трябва да бъде оградено по специален начин. В него непременно трябва да се засади бряст, защото той пази от болести и демони. Харманите се правят на източни или южни места, за да са огрени от слънцето възможно най-дълго. Никога харман не се прави до запустяла къща, самодивски извор или воденица. Ако това стане, според поверието момите в селото ще бъдат любени от змей. В апокрифни текстове откриваме вярването, че на изоставен харман не бива да се гради дом, защото ще се превърне в обител на змейове. В Странджа в центъра на хармана се коли животно, своеобразен курбан в чест на вятъра. В митологичните представи на българите небето се описва като медно гумно, на което звездите са снопите, а луната пазачът.

Харманът се свързва с празничните обреди на българите и днес. На големи семейни празници на хармана се играе хоро, защото е просторен и отъпкан. Вероятно заради това гумно и харман се наричат често обредните хлябове за Коледа, Гергьовден или Великден.

В българския език са запазени няколко домашни названия, които отразяват начина на вършитба, и една заета дума от турски. Съществува и изразът: гладен харман със значение ‘преждевременно, ранно вършеене’.

Вършитбата и харманът като важни за изхранването на хората присъстват и в народните песни, приказки и разкази:

Радой за сватба заготви,
за сватба, за голям годеж,
та девет пещи ляп пали,
ялова крава заклали,
бъчова вино донесъл
и варел бяла ракия.
Та си сватбата продължил
вот сряда Радой до сряда.
Бре де го зачу мечката,
бре бързо боримечката
на Радой писмо изпрати:
– Де да е Радой, да дойде,
с мечката да се побори,
с мечката стръвницата.
Та се борили, борили
три дена и три вечери,
за харман място избили, (2)
за харман и за градина –
никой никому не надви.
Че кат се мечка разсърди,
разсърди, та се разлюти,
в синьо го небе издигна,
в черна го земя удари,
девет е педи потънал,
девет ми педи в земята.

https://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/13/282.htm

Цял ден друса ни диканя

с малката сестрица.

Гледаме да слезе само

слънчевата пита

на една копраля ниско

там, над Бакаджика.

Боже, колко ни се иска

тати да извика:

„Свърши се за днес хармана.

Жадни са конете.

Хайде на реката! Само –

кротко ги водете

И на четири очите –

да пасат край слога!

Чужда стока да не пипат,

че е срам от Бога!

Хей – и умната! Вървете

на къде кайнака…

И – сберете гласовете:

„Янината” чакам!”

Строго дума – благо гледа,

смигва дяволито

и към бузките ни сегва

пак да ги ощипе…

https://ufeel.me/post/5f497827c469051fdf3cd2f0

Вършитба

Месечината грее тихо. Лятна нощ е навела златното си око над нашия харман. Харманът е чисто преметен и хладен. Вишат се нагоре високи и тъмни купни. Сред класовете на снопите свирят щурци, докарани от нивята по возитба. Колко е рано! Още не бяхме изкарали първия си сън и ни събудиха да насаждаме. Потърках с длан сънените си очи и по една дълга стълба възлязох на най-високия купен. Купенът се люлее и аз се боя да не рухне. Стигнах върха, измъкнах шиша с изсъхналата китка латинки от най-горния сноп. Този шиш с цветето го е побила дядовата ръка – да крепи снопа и да краси храната.

http://www.zaigravka.bg/prikazki.php?h=varshitba

Бягството на животните в гората

Един вол работил на господаря си много години вярно и търпеливо. Живеел и се надявал, че като остарее, стопанинът му ще го храни добре и ще го остави да почива и да умре мирно и тихо. Но се излъгал. Когато остарял, с голяма мъка теглил ралото и тежките кола. Впрягали го да вършее по цял ден, като му поставяли зобница на устата, та да не яде от житото, което вършал. Горкият вол търпял и си мислел: „Когато свършим хармана и засеем есенното семе, стопанинът ще ме освободи да си почина. Нима не вижда, че вече нямам сили да вървя, а камо ли да ора и да тегля колата!“

Опашата лъжа

Отишъл мъжът, отворил вратата на хамбара и какво да види: целият хамбар догоре пълен с яйца — кокошката ги снесла. Зарадвал се сиромахът и се затичал при жена си да ѝ каже. Взели мъжът и жената по една голяма кошница и почнали да пренасят яйцата до хармана си. Занесли ги там и почнали да ги вършеят. Карали диканята до обяд и когато се счупили всичките яйца, от тях почнали да изскачат ту петлета, ту ярки.

https://prikazki.com/%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B0/