Хляб

                    категории -> храни-> хляб

Съвременно значение

Печена тестена храна, направена от брашно, вода и малко сол, обикновено с квас, мая.

Произход на думата

Думата хляб се среща още в старобългарския език: хлѣбъ. Тя е общославянска.

Примери

Татко постла една кърпичка на тревата, сложи там хляба и сиренето и наряза динята. Д. Немиров

В чинията цяло печено пиле, малко зачервено. До пилето порязаница бял хляб. А. Каралийчев

Знание

Хлябът е основен символ в християнството и в българския фолклор. В религиозен план се свързва с Христовото тяло, затова хората в църква приемат парченце хляб, за да се съединят символично с Бога. В традиционната култура хлябът се използва широко в различни обичаи и практики, като основно той е символ на изобилието и благополучието. Пекат се питки и различни по форма хлябове на много празници, като от тях се дава на децата, на цялото семейство, на съседи и гости, дори на животните, като се пожелава здраве и дълголетие. Българите посрещат гостите си с хляб и сол и това е белег за гостоприемство, а българска народна поговорка гласи, че никой не е по-голям от хляба.

В английския език например за човек, който работи усилно, за да изкарва пари за семейството си, се казва, че „носи бекон вкъщи“ (He worked hard all week to bring home the bacon for his family). На български се казва „работя за залък хляб“ или „работя за коричка хляб“. Тук проличава разликата в отделните култури и този пример е показателен за това, че не всички народи са възприели хляба като най-важна част от прехраната.

Примери:

  1. Народецът, и той гледа на хлеба като на нещо свето, хлеб не се оставя никога на софрата по гръб, високи гости с хлеб и сол ще бъдат посрещнати, човек не може да стъпи с крак върху хлеба, а по християнските празници верващите се причестяват с хлеб и вино. „Барутен буквар“ , Йордан Радичков
  2. За делфините само съм чел по книги, но ги познах веднага. Правилно пише в книгата, че се харесват много на хората, че цвърчат и май можели да говорят. Мислех, че са риби, но не се въдят в Златна Панега. Въдят се в морето, но аз и море не съм виждал. Та тези делфини от небето взеха, че слязоха на двора, после лека-полека прекрачиха през оградата и хайде – към горичката и люцерната. Никакви делфини не са били, ами са били облаци пара от селската фурна. Селската фурна е до нас, комшийка ни е и хляба го пекат през нощта, ама кой да ти разбере, че са облаци пара – мислех ги за делфини.  „Спомен за лов“, Николай Милчев
charles-chen-w2ZFjDnUL3w-unsplash

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Хляб с картофи. Названието произлиза от думата барабой, която означава ‘картоф’ и е навлязла в българския език от рум. baraboi.

Разпространение

Тетевенско; Троянско.

Примери 

Да се направи барабойник е лесно, явно на времето от немотия е правен, защото плънката е от лук и картофи. Диалектен архив

Произход

Хляб, замесен с квас. Названието произлиза от старобългарската дума квасъ, която означава ‘мая, подкваса’. В Самоковско квасник означава ‘голямо парче хляб’.

Разпространение

Софийско; Силистренско; Тетевенско.

Примери 

Заранта с така шупналия квас ще замеси тестото и тогава квасникът втасва no-скоро. Софийско

Произход

Думата произлиза от глагола кипя, кипвам (общославянски, в старобългарски: кꙑпѣти), който в народния език означава ‘бухвам’.

Произход

Обреден хляб с кръгла форма, който се приготвя на различни празници. Названието произлиза от общославянската дума коло ‘кръг, колело’, в старобългарски коло.

Разпространение

Видинско; Свищовско; Софийско; Самоковско; Благоевградско.

Примери 

Ни Богу колач, ни царю харач. Пословица

Лятно време и на трън колач има. Пословица

Произход

Голямо парче хляб. Думата е заета от гръцки.

Разпространение

Думата се среща в голяма част от българската езикова територия: Благоевградско; Ботевградско; Смолянско; Монтанско и др.

Примери 

Който ми дава комат, той ми е брат. Р. Ралин

Фразеологизми с комат:

Изпускам комата от ръцете си. Оставам без работа, без средства.

Готов съм да направя нещо за един комат хляб. Готов съм да направя нещо за съвсем малко заплащане.

Ще си остане той гол като пушка, ще търчи по чужди ниви да се мъчи за един комат хляб.

Отнемам  комата от устата на някого. Диал. Лишавам някого и от последните средства за препитание.

Произход

Хляб, изпечен близо до отвора на фурната.

Думата произлиза от глагола надувам се (общославянски, в старобългарски: надѹти), защото хлябът при изпичане се надува.

Произход

Вид питка от бяло брашно, приготвена със специална мая.

Думата е заета чрез турското simit от арабски.

Разпространение

Хасковско; Ломско; Видинско; Гоцеделчевско.

Примери 

Симит – малко купено хлебче с особен вкус. с. Ново село, Видинско

Произход

1.Питка, намазана с мед, омесена веднага след раждане.

2. Топъл раздробен хляб, полят с масло и поръсен със сол и червен пипер.

Думата е заета от гръцкия език, в който означава ‘първокачествено брашно’.

Разпространение

  1. Хасковско; Смолянско; Асеновградско; Велинградско; Девинско; Маданско; Гоцеделчевско.

Примери 

На третия ден от раждането правели смидал за здравето на детето и на майката. Диалектен архив.

Смидаль е топъл раздробен хляб, полят с претопено масло със сол и червен пипер. Диалектен архив

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.