Хубост
категории -> абстрактни понятия -> хубост
Съвременно значение
Съвкупност от външни или вътрешни положителни качества, които хората харесват, одобряват.
Произход на думата
Думата се открива в българския език от 17 в. насам в новобългарските дамаскини: хубость. Тя е заемка от персийски и е сродна с ирански и староиндийски думи.
Други форми: ху̀бост, у̀бост, у̀бос, у̀бус, убавинà, убавиня.
Примери
Везир пред чадър седеше. / Гледал Гергана, чудил се, / чудил се хубост таквази / де се е зела на село. П. Р. Славейков
Език свещен на моите деди, / разбра ли някой колко хубост, мощ / се крий в речта ти гъвкава, звънлива? Ив. Вазов
Ах, споменът за нейната хубавина / влече и мами ми сърцето! П. Р. Славейков. В труда стои, другарю мой, хубавината. Ст. Михайловски
Омиле ми трънска убавиня. Народна песен
Пък и панагюрци, известни със своята практичност, не оставят природата само за „убавиня”, както казват сами. С. Радулов
Знание
В българската култура хубостта се осмисля като много важна характеристика на света и хората. Външната красота и вътрешната добрина на човека са изключително ценни според българите. Само хората, които притежават и двете, са достойни за възхищение и уважение. В художествената литература, а и в народното творчество героите се описват като надарени с хубост, лични, обаятелни. В своите постъпки и отношение към другите те проявяват добрина и се възприемат като образец за подражание. Такива герои можем да открием и в произведенията на Вазов, Елин Пелин, Йовков , и у съвременните автори.
В традиционните обичаи любимата / либето и невестата задължително трябва да са хубави. Млади красиви момичета или момчета се избират за различни ритуали за здраве и плодовитост като лазаруване, коледуване, сурвакане и др.
В българския език съществуват пет основни названия за хубостта от домашен произход – красота, лепина, доброта, личбина, гиздосия. Употребява се рядко една заемка от турски гюзелик. А най–честата дума хубост е стара заемка от персийски, която отдавна не се възприема като чуждица. Това разнообразие от думи, при това предимно български, доказва колко важна е хубостта в българския поглед към света.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е българска, образувана е от корена гизд със значение ‘украса’ и наставки –осия и –авина.
Разпространение
Разложко.
Примери
И вижте я: трепка елицата млада. / Децата я гледат с любов и наслада. / Каква красота! И каква гиздосия! / На връхчето грее звездица. Краси я! Цв. Ангелов
Коня яхам — коня аджамия, / мома любя — лепа гиздосия. Ц. Церковски
Стано, Яно, цръвена ябуко! / Умиле ми твоя убавина, / убавина, Яно, гиздавина! Народна песен
Произход
Думата е заета от турски. От същия корен в български е и прилагателното гюзел ‘хубав’.
Разпространение
Добричко; Новипазарско.
Примери
Тва зъ гюзелик йе. (Това е за красота). с. Съчанли, Западна Тракия
Произход
Думата е българска, открива се още в старобългарски: доброта, добрость и означава както ‘външна хубост’, така и ‘вътрешна красота, съвършенство’. Среща се във всички славянски езици и е праславянска по произход.
Разпространение
Видинско; Кюстендилско; Самоковско.
Примери
Е, стига си ми казвал добрините на момата, рече той, покажи ми сега и лошевата страна, зере сърце ми като на конец виси. Ил. Блъсков
Всички си спомнуват за невястата, за нейната веселост и добрина. Т. Влайков
На кучето злината, на пиперя лютината, на човека добрината струват пари. Пословица
Произход
Думата е българска, открива се още в старобългарски: краса, красота. Среща се във всички славянски езици и е праславянска по произход.
Разпространение
Югозападна и Централна България.
Примери
Ой та тебе, бяла Донке, / де зе, Донке тази юбос, таз красота? Народна песен
Па имах коса голема – за една красота беше. с. Рибарица
Бре че хубости, бре че чудесии! — дивеше се дядо Матейко, като гледаше тия райски красоти, които само праведниците ще видят. Елин Пелин
Отечество любезно, как хубаво си ти! /… / При всеки поглед нови, по-нови красоти: / тук весели долини, там планини гиганти. Ив. Вазов
Нейната красотия сякогаш млада. Б. Горанов
Произход
Думата е българска, открива се още в старобългарски. Среща се във всички славянски езици и е праславянска по произход.
Разпространение
Югозападна България; Трънско; Брезнишко; Тетовско.
Примери
Ела! Светът е пълен, дружке мила, / със лепоти и със очарования. Ст. Михайловски
Недей тъжи Българийо, / .. / пред теб стои началото / и бъдещето грей. / Гради във него лепости. Ив. Вазов
Произход
Думата е българска, образувана е от корена –лик–/–лич– и наставките –ба, –бина. Коренът се открива в старобългарските думи ликъ ‘лице’, личьнъ ‘личен, хубав’, личити с ‘виждам се’. Оттук може да направим извода, че хубостта е нещо, което се вижда, личи, което е налице. Думата е с праславянски произход и се среща във всички славянски езици.
Разпространение
Югозападна България
Примери
Та ми зеле Яна от Янина, / тая била лична за приказна. / … от онега крала от Немечко, / що завиде Янина личбина, / и посака той Яна да земи. Народна песен
Кажи, Велико, кажи ми / кой ти йе даде личбата? / Дал си от бога паднала? / Дал си от земя никнала? Народна песен
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.