Пролетно планинско и градинско цвете с жълти, червени до сини и др. звънчевидни цветчета, разположени в китка.
Домашна дума от праславянското *jagla със значение ‘зърно’
Други форми:
иглùка (аглùка, адлùка, еглùка, иглинùка, иглùчина, лùчина, иглùчка, ùглич, ùглеч, аглъ̀ч, аглъ̀чка, игличè, егличè, углùк)
Поляната тъмнееше и безбройните жълти иглики леко се полюшваха като запалени свещи. Й. Йовков
Венец от жилава, бухнала папрат обграждаше поляната, а вътре избуялата сочна трева.. пъстрееше от иглики, лайкучка, равнец като везан със сребърна и златна сърма килим. А. Гуляшки
От жълтата иглика, / от синия синчец, / елате да увием / на месец май венец! Елин Пелин
Они го [братята] дома завели, / та го с Янинка венчали, / че си са лика-прилика /като два стръка иглика. Народна песен
Игликата е многогодишно пролетно цвете. С разнообразната си цветна палитра и ранния си цъфтеж то е колоритно градинско растение, едно от най-широко отглежданите в страната. В България са известни осем вида иглика в диво състояние. Използва се и като билка с лечебно действие.
В българската култура игликата е символ на пролетта, на вечно живата природа. Във фолклора с нея се сравняват красивите моми и ергени. А на Игликина поляна често се събират народните закрилници хайдути.
В българския език повечето диалектни названия на игликата са домашни. Те отразяват образното мислене на българите, защото в тях се крият сравнения на растението с други пролетни цветя и птици.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Според учените съществуват две хипотези за произхода на тези названия. Според първата какалига и вариантите ѝ произлизат от глагола кукам с наставка и назоваването се опира на близостта между пролетното цвете и пролетното кукане на птицата. Според втората хипотеза какалига се извежда от домашното название на много растения къкъл, в старобългарски кѫкол.
Разпространение
Смолянско, Арденско.
Произход
Названието се образува от корена бял–/бел– поради силно разпространения бял цвят при това цвете.
Разпространение
Раяновци, Белоградчишко.
Произход
Названието произхожда от домашната дума гàч ‘кукичка’ и вероятно се опира на външния вид на цветето.
Разпространение
Бойница, Кулско.
Произход
Домашна сложна дума, образувана от словосъчетанието горък цвет със значение ‘горчив цвят’. Названието се опира на горчивия вкус на игликата, която се употребява като билка в различни отвари.
Разпространение
Ломско; Велинградско; Ново Кономлади, Благоевградско.
Примери
Броят на излетниците, на почитателите на горските усои и дивите планински пасища, обраснали с мащерка, гороцвет, див карамфил и теменуги, растеше от година на година. Речник на българския език
Леле, бате Добре, / нали ти заръчах: / Бате, набери ми / от гора — гороцвят, / от нива — метлика. Народна песен
Произход
Пренос на названието на кашата от варено царевично брашно върху цветето, вероятно поради жълтия му цвят.
Разпространение
Рабиша, Благоевградско; Сталийска махала, Ломско; Студено буче, Монтанско; Белоградчишко, Видинско, Добри дол, Монтанско.
Примери
Носи китка качамачка… Народна песен
Произход
Названието произлиза от праславянското *kyt-ъkā, от *kytā – основното значение на думата е ‘сноп цветя’, а игликата расте на снопчета.
Разпространение
Загражден, Ардинско.
Примери
Фчера сам китки садила. Диалектен архив
Произход
Звукоподражателно название на прелетна горска птица, която издава специфичен звук. Вероятната причина така да се назовава и игликата е, че и двете се появяват рано напролет.
Разпространение
Ягодина, Девинско.
Произход
Това е диалектно название на растението метличина, пренесено върху игликата вероятно поради външната прилика по форма и цвят между двете растения.
Разпространение
Гецово, Разградско.
Примери
Набери ми … митлика. Народна песен
Произход
Думата е неясна от гледна точка на произхода си.
Разпространение
Момково, Свиленградско.
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.