Жилетка
Съвременно значение
1. Къса мъжка дреха до кръста без ръкави и без яка от плат и с копчета отпред, която се носи под сакото.
2. Къса плетена дреха с дълги ръкави, която се закопчава отпред.
Произход на думата
Думата е заета в български от френски. Тя се среща и в испански, арабски, и в турски като yelek. Точно от турската дума е заета българската елек. Така от една и съща по произход дума в българския език се заемат две: елек преди повече време направо от турски и жилетка в по-ново време от френски.
Примери
Аз научих от майстор Йордан да шия и жилетки. К. Митев
Той бе цял опакован и навлечен със стари вълнени фланели, с вълнени жилетки, които кафявите му пръсти едва разкопчаваха и закопчаваха. Б. Йосифова
Дядо Моско пое писмото, … но не го отвори, а го сгъна и го тури в джоба на джилетката си. Й. Йовков
Знание
В българската народна култура жилетката се осмисля като елемент от по-модерното облекло, затова я откриваме в ироничен контекст във фразеологизма:
Пука ми на жилетката. Никак не ме интересува, не ме засяга.
Названията на жилетката в българския език показват, че става дума за навлязла в културата ни европейски тип дреха. Запазени са само две български думи – дреа и гуна, като първата е със стеснено значение. Останалите шест названия са: две заемки от френски, като жакет чрез румънски; две от английски, като пижама е от персийски чрез индийски; две от турски, като джемка всъщност е от персийски. Данните от езика илюстрират и влиянията от други култури.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата по произход е персийска, но е заета в повечето европейски езици, включително и в българския от английски. Англичаните пък възприемат и думата, и типа облекло от индийската култура.
Разпространение
Айтоско; Бургаско; Казанлъшко; Малкотърновско; Панагюрско; Пловдивско; Санданско; Сливенско; Старозагорско; Тревненско; Хасковско; Чирпанско; Ямболско.
Примери
Един млад господин, с бяла като сребро коса, в пижама и чехлички… пушеше пура и четеше книга. Развигор, 1926
Произход
Думата е заета в българския език от английски.
Разпространение
Берковско; Белослатинско; Видинско; Врачанско; Великотърновско; Елинпелинско; Ихтиманско; Кулско; Кюстендилско; Пазарджишко; Плевенско; Разложко; Самоковско; Свищовско; Софийско; Троянско.
Примери
В най-студените дни той носеше шаечно сетре, под което се показваше дебела, сива фанела, изплетена от сухите ръце на неговата бабичка. Ем. Станев
Произход
Думата е заета в българския от румънски, но по произход е френска. Вероятно произлиза от разпростране-ното френско име Жак, защото названието жаковци във френски означава ‘селяци’. Учените не са категорични за тази хипотеза. Можем само да предполагаме, че този тип плетено облекло се е носело от селяните.
Разпространение
Русенско; Варненско; Великотърновско; Дупнишко; Ихтиманско; Кубратско; Пловдивско; Разградско; Софийско; Старозагорско; Тетовско; Ямболско.
Примери
Отвори очи, каза той, ти изглеждаш будна сега, макар да си заспала; облечи си жакета. БД, 1909.
Произход
Диалектен вариант на думата дреха с изпускане на звука Х. По произход думата е праславянска, среща се във всички славянски езици. Открива се в новобългарските дамаскини от 17. в. като дреха и врьхна дреха ‘горна дреха’.
Разпространение
Свогенско; Трънско.
Примери
Върху свитите сухи плещи на етърва си наметна къса вълнена дрешка, отдавна износена, оръфана и изцапана. Г. Караславов
… крещеше коларят, прав на капрата, с развято дрешле и отпуснал юздите до края. Й. Велчев
Език и култура
В българската култура думата дреха като общо название на различни видове облекло: горна дреха, долни дрехи, плетена дреха и др., се осмисля като важен елемент от бита на хората. Това личи във фразеологизмите:
Продавам си дрехите от гърба. 1. Готов съм да жертвам всичко, което имам. 2. Прахосвам, пропилявам всичко, което имам.
Свалям дрехите от гърба на някого. Ограбвам напълно някого. Залепям се като репей о дреха за някого. Непрекъснато и нахално следвам някого навсякъде.
Произход
Думата е заета в български от турски. А турската дума acem означава ‘персиец’. Вероятно дрехата, която се е назовавала първоначално с джемка, е била характерна за персийците. Такова предположение правят етимолозите въз основа на други подобни процеси в езиците.
Разпространение
Брезнишко; Софийско; Смолянско.
Примери
Докарала се у нову джемку, та при ню не се приоди (Облякла се в нова джемка, та при нея не може да се отиде.) Брезнишко
Произход
Думата се среща във всички славянски езици с близки значения, но не е с установен произход.
Разпространение
Златоградско; Момчилградско.
Примери
… каза Секула и несъзнателно почна да закопчава копчето на гуната си. Д. Спространов
Произход
Думата е заета в български, сръбски и хърватски от турски.
Разпространение
Пловдивско; Санданско; Харманлийско.
Примери
В очакване да лумне огнището тя наметна домашното си джубе, подплатено със заешки кожи, и отдръпна завесите от прозореца. М. Смилова
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.