категории -> абстрактни понятия -> живот
Съществуването на човек от раждането до смъртта; времето, през което се извършват биологичните процеси в организма на всяко живо същество.
Думата е българска, открива се в старобългарски: животъ. Среща се във всички славянски езици и е праславянска по произход.
Задачата му заслужаваше сто живота, подобни на неговия, стига да се постигнеше. Ив. Вазов
И добре, че се намери милозлив човек да го подкрепи, … иначе можеше да върти големия чук още двайсет години и цял живот. Д. Талев
Те му са молба молеха / ой ми та тебе момченце / не ни живота затривай. Народна песен
Според митологиите и религиите животът, в смисъл на земно съществуване, е съвсем малък период от цялостния жизнен цикъл. Животът продължава и в отвъдния или оня свят, но вече само като живот на душата. Той е най-висше благо, дадено от Господ в християнството. В древната славянска митология богинята на живота е Жива, а на смъртта – Мора.
В българската култура животът се осмисля като най-важната ценност. Повечето ритуали са посветени именно на запазването на живота и неговото продължение – за плодородие на животни и растения, за плодовитост на младите булки. Известни са и много магически практики и медицински рецепти за борба с болестите и съхранение на здравето. Най-тежките клетви са за прекъсване на живота: Да пукнеш дано! Да ти закука кукувица на комина! Бял ден да не видиш! Кукумявки да ти изпият очите!
Най-добрите благословии са за хубав живот и здраве и те присъстват в ежедневието на българите: Дай, боже, да оздравееш! Да даде Господ живот на тебе и близките ти! Да си жив и здрав!
Стойността на живота личи и в многобройните фразеологизми:
Вземам живота на някого. Лишавам от живот някого.
Връщам живота някому. Излекувам някого, който е бил безнадеждно болен.
Гледам си живота. Живея така, че да съм доволен.
До живот. До края на живота, цял живот.
Живот си живея. Намирам се при много добри условия за съществуване.
На живот и на смърт. Борба, която е крайно ожесточена и се води с всички сили.
Разбивам живота на някого. Разг. Причинявам големи нещастия на някого.
До века. До края на човешкия живот; до смърт.
От века; От веки веков. От много отдавна, от незапомнени времена.
В българския език се употребяват много български по произход названия на живота, в които се отразяват представите за продължителността, доброто и лошото в човешкото съществуване: живот, лъжовно, век, видело, чернило, бял ден, бел свет.
Турски заемки са думите агалък и пашалък, които назовават охолния, богат живот, какъвто са могли да имат само османските управници през дългите векове на османско владичество.
Можем да кажем, че названията на живот са свързани с битието и възгледите на българите за света.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е заета от турски. Назовава охолния, богат живот, защото в българските представи такъв е животът на османските управници като ага и паша.
Разпространение
Великотърновско; Поповско; Монтанско; Врачанско
Примери
Е, па за тебе агалък на тоя свет. с. Спанчевци, Монтанско
Произход
Тези словосъчетания са образувани от прилагателното бял, което символизира доброто, и съществителните ден и свят. Всички елементи се откриват в старобългарски: бѣлъ, свѧтъ, дьнь. Срещат се във всички славянски езици.
Разпространение
Пловдивско; Берковишко; Плевенско; Ихтиманско; Монтанско; Оряховско; Брезнишко
Примери
На раздяла Левски рече на отец Матея: „… Поучи сиромасите българи, вяра им вдъхни, че все някога ще настане бял ден и за тях!“ Д. Марчевски
Нема бел свет за мене. Ихтиманско. Бел свет да не видиш. Брезнишко
Произход
Думата е българска, открива се в старобългарски: вѣкъ. Това название е свързано с продължителността на живота, той сякаш трае един век. Среща се във всички славянски езици и е с праславянски произход.
Разпространение
Югозападна България
Примери
Дядо Павел гледаше с овлажнели очи тези хора, с които беше прекарал своя век и не можеше да ги познае. Промениха се. А. Каралийчев
Сладки сонища, джаним, си гледах. / Поминаха до три луди-млади, / първото мене даде ябълка, / .., / трекьото мене, джаним, целива. / ..; / той що ме мене, джаним, целива, / дай ми го, мили боже, наяве, / век да поминам, боже, със него. Народна песен
Немал век да живее. Поговорка
Ако има век, ще има и лек. Поговорка
Произход
Думата е българска, коренът ѝ се открива в старобългарския глагол: видѣти ‘виждам’. Това название е свързано с представата, че в живота има хубави моменти, които символично се възприемат като видело, светлина. Среща се във всички славянски езици и е праславянско по произход.
Разпространение
Пазарджишко.
Примери
Цял живот дедите ни са работиле и робувале и видело не са видвале. с. Радовене
Бяло видело не съм видяла. Пазарджишко
Произход
Думата означава ‘щастлив, спокоен и изпълнен с взаимно разбирателство живот в едно семейство’ Думата е заета от турски.
Разпространение
Разградско
Примери
Йопустяло ти ѝ имане / като си дирлик нямаме: / кога ни гости додеха, / ти тогаз ша са разсърдиш, / накриво ша ма изгледаш / гостите ша си изпъдиш. Народна песен
Произход
Диалектен вариант от корена жив и наставка –ило.
Разпространение
Троянско
Произход
Диалектен вариант с промяна и смекчаване на последната съгласна.
Разпространение
Петричко
Произход
Диалектен вариант с добавяне на наставка –ец.
Разпространение
Врачанско; Панагюрско
Произход
Диалектен вариант с изпускане на съгласната В.
Разпространение
Гоцеделчевско; Поповско
Произход
Диалектен вариант с изпускане на съгласната В и промяна на гласната И в У.
Разпространение
Добричко; Новозагорско; Никополско; Сливенско
Произход
Думата е българска, коренът ѝ се открива в старобългарски: лъжа. Това название е свързано с представата, че в живота има много лъжи и измами. Среща се във всички славянски езици и е праславянско по произход.
Разпространение
Бургаско; Странджанско
Примери
С мъки, с тегла ще го искараме и ние тва лъжовно. Странджанско
Произход
Думата е заета от турски. Назовава охолния, богат живот, защото в българските представи такъв е животът на османските управници като ага и паша.
Разпространение
Сливенско; Севлиевско.
Примери
Ергенлък било, мамо, пашалък, / моминство било, мамо, везирство. Народна песен
Произход
Диалектно название от глагола поминавам ‘преживявам’. В старобългарски се открива глаголът миновати. Думата е праславянска по произход. В помин се вижда осмислянето на живота като нещо, което преминава, изтича.
Разпространение
Костурско
Произход
Думата е българска, коренът ѝ се открива в старобългарски: чрьнъ. Това название е свързано с представата, че в живота има много трудности, които символично се възприемат като черни. Среща се във всички славянски езици и е праславянско по произход.
Разпространение
Търговищко
Примери
Оръжие сложили, живите в плен / отиват на робско чернило. П. П. Славейков
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.