Качамак
Съвременно значение
Каша от гъсто сварено царевично брашно.
Произход на думата
Названието е заето от тyp. kaçamak. Общобългарско название. Среща се още и като качамàк, качемàк, качомàк.
Примери
Додето се разговаряхме, синовете на дяда Генка донесоха хляб и в една синийка хубаво изпечен качамак. Ив. Докторов
„Къда че дойдеш у назе [войводо], / качамак че ти направим, / сланину че ти попържим.“ Народна песен
Знание
Рецепта за качамак
Необходими продукти:
- 1 ½ чаени чаши (375 мл.) вода
- 1 ½ чаени чаши (375 мл.) прясно мляко
- 150 гр. царевичен грис
- 1 равна чаена лъжица сол
- 60 гр. масло
- ½ чаена лъжица червен пипер
- сирене, натрошено
Начин на приготвяне:
Смесете водата и прясното мляко в тенджра. Добавете солта и царевичното брашно. Сложете тенджерата на умерено силен огън и загрейте сместта, като периодично разбърквате. Когато се сгорещи, разбъркването трябва да стане непрекъснато. Варете около 3 минути от момента на завиране.
Същевременно в друг съд (тиган или малка тенджера) разтапете маслото. Загрейте го, докато започне да цвърчи и се запържи леко (става златисто). Трябва да се внимава да не загори. Свалете от огъня съда със запърженото масло, добавете червения пипер и разбъркайте добре.
Разпределете половината от запържното масло с червен пипер на дъното на чиниите, в които ще бъде сервиран качамакът. След това сипете сварения качамак и залейте повърхността му с останалото масло. Може да поръсите отгоре с натрошено сирене или извара.
Качамакът е разпространено в много национални кухни ястие от царевично брашно, затова и в българския език има заемки от турски, румънски и италиански. Но в същото време българите са създали поредица домашни названия за тази храна, които отразяват особеностите на приготвянето ѝ – вареник, бърканик, попарник, бучки. А сложната дума богодарник подсказва как българите са възприемали качамака през вековете. Дори и най–бедните семейства са гледали да имат царевично брашно, за да се изхранят.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е сложна, образувана е от две домашни думи и означава ‘дар от Бога’. Вероятно защото с качамак са се изхранвали българите в най-бедните времена и са го възприемали като дар от Бога за оцеляването им.
Разпространение
Костурско.
Произход
Така се нарича качамак без масло.
Думата обикновено назовава късове от твърдо или меко вещество, а в някои диалекти се отнася до качамака, защото при приготвянето му се образуват бучки.
Разпространение
с. Якоруда, Разложко.
Произход
Думата произлиза от глагола бъркам, тъй като качамакът е ястие, което трябва непрекъснато да се бърка, докато се приготвя, за да не загори.
Разпространение
Гоцеделчевско.
Произход
Думата произхожда глагола варя поради начина на приготвяне на качамака.
Разпространение
Бургаско; Средецко; Малкотърновско.
Примери
Вареникът е царевична каша. Диалектен архив
Произход
Думата е навлязла в българския език от румънската дума mămăligă. Означава най-вече ‘гъсто сварена каша от царевично брашно’.
Разпространение
Провадия; Карнобат; Добрич; Търговище; Балчик; Разград; Мадан и др.
Примери
По-важни тестени храни са влашàник или мамалùга – прави се от царевично брашно. Карнобатско, диалектен архив
… и мамалига ази съм яла, за туй съм желта блюдава. с. Козаревец, Горна Оряховица, диалектен архив
Мамалигата я прайме од мисирно брашно. Костурско, диалектен архив
Произход
Опечена в тепсия гъста царевична каша или хляб от попарено царевично брашно. Приготвя се по същия начин като качамака, но се оставя повече да се препече.
Думата произлиза от домашния глагол попаря въз основа на начина наприготвяне на продукта.
Думата може да означава и друг вид ястия, приготвяни чрез запарване/попарване: попара от разтрошена пита, напръскана с мас или масло; запечена попара със сирене; попара от царевичен хляб с мас, пръжки и кисело мляко; вид пита с извара и др.
Разпространение
Самоковско; Родопи; Босилеградско; Котел; Софийско; Елинпелинско; Нови Хан.
Примери
Докато младите се забавляват в понеделник вечер преди сватбата, момината майка, близки роднини и съседи замесват „сирънйъник” или „попарник”. По-късно ги изпичат и всички заедно ги изяждат. Котел, диалектен архив
Произход
Думата е заемка от италиански, в който има същото значение. Каши от царевично брашно, подобни на традиционната италианска полента, се правят в много европейски страни.
Разпространение
Тервелско.
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.