Кайсия
Съвременно значение
Плодно дърво с едри и ароматни плодове и вкусна ядка в костилката. По същия начин се наричат и плодовете на дървото.
Произход на думата
От тур. kayısı ‘плод и дърво кайсия’.
Примери
Двамата се настанихме зад порутената каменна ограда на къщата на кръчмарката Неда, под голямата и сенчеста кайсия. П. Незнакомов
— Щом узрей кайсията, ще ме заведете да си прибера костилките, да не ги изчукат ратаите. Ем. Станев.
Няма я онази порта стара / със ковано чукче и халка, / старата кайсия — над дувара / да ми махне / с чукаща ръка. Ел. Багряна
Знание
Широко разпространено в България овощно дърво, от плодовете на което се произвеждат компоти, сладка, конфитюри и ракия.
Ананасова кайсия. Сорт кайсия, разпространен у нас; бадемова кайсия.
Бадемова кайсия. Сорт кайсия, разпространен у нас; ананасова кайсия.
Лясковска кайсия. Сорт кайсия, отглеждан в района на град Лясковец.
Луизетова кайсия. Сорт кайсия, внесен отдавна у нас от Франция.
Названията на кайсията в българския език отразяват връзките на българския език с балканските – турски, гръцки, сръбски. Те показват и значението на това дърво в бита на българите.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата вероятно произхожда от старо византийско- гръцко название на това дърво и плод.
Разпространение
Сухо, Солунско.
Примери
Вивирукака – дърво кайсия. М. Малецки.
Произход
Заемка от гръцка дума със същото значение. Диалектните варианти се образуват с различни наставки.
Разпространение
Бургаско, Ивайловградско, Поморийско, Узункюприйско, Казанлъшко, Русенско, Севлиевско, Старозагорско, Ямболско, Малкотърновско, Пирдопско, Гюмюрджинско, Тополовградско.
Примери
Цели в бяло като невести бяха сливите, в нежно-розово — прасковите и зарзалите. Й. Йовков
Само на две крачки от него минаваше селският път, над който сплитаха клони току-що прецъфтелите зарзали и вишни. П. Бобев
Ради следеше как тънките клончета на зарзалата се зачервяват, а кафявите им пъпки наедряват и се пукат. Природата се събуждаше под живителния лъх на пролетта. Ст. Мокрев
Произход
Думата е домашна, от праславянски корен със значение ‘който има остри листа’.
Разпространение
Кюлевча, Шуменско.
Произход
Думата е с неясен произход.
Разпространение
Кирово, Средецко.
Произход
Думата е с неясен произход, възможен е турско-арабски произход. Среща се и в сръбски език.
Разпространение
Факия, Средецко и Калотино, Софийско.
Примери
Дотекла е река Тунжелие,/ та довлече дорво шефталие. Диалектен архив
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.