Каймак

                    категории -> храни-> каймак

Съвременно значение

Гъста маслена корица на сварено прясно или на кисело мляко.

Произход на думата

Названието е заемка от турската дума kaymak със същото значение.

Примери

Как стана юнак?

 — Момченце, момченце,
как стана юнак?
— Пих мляко с каймак.
— Как станаха
твоите бузки червени?
— Играх си на двора
през дните студени.
Пощипна ме вятърът
уж на шега,
а с бузки червени
съм и до сега.

Леда Милева

Знание

В представите на българите каймакът се възприема като най-вкусната и хранителната част от млякото, затова думата развива преносно значение и се осмисля като ‘най-хубавата част от нещо’ в изрази като: каймакът на обществото‘най-влиятелните хора’; каймакът на селото‘най-известните хора от селото’ и др. Това осмисляне личи и във фразеологизмите:

◊ Обирам каймакаот (на) нещо. Разг.

◊ Смъквам каймака. Диал. Вземам най-хубавата, най-добрата част от нещо.

 

В българския език основното название е заето от турски – каймак, но са запазени и много домашни думи, в които се отразява образното мислене на българите, които сравняват най-горната част на млякото с връх, кожа – ворх, кожица, кожарец.

pexels-sergey-makashin-5368735

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Това е преносно значение на думата връх, тъй като каймакът се образува на повърхността на млякото и прилича на връх.

Разпространение

Смолянско

Примери 

Увидам лархон и гу боркам.(Виждам върха и го бъркам) с. Беден, Смолянско.

 

Нимой обира лу вархо, разбаркай го. Диалектен архив

 

 

Произход

Думата произхжда от съществителното кожа и носи идеята, че каймакът е подобен на кожа, която покрива млякото.

Разпространение

Разлошко; Банско

Примери 

Офчото млеко има по-дебел кожарец от кравйото. Банско

 

Тава млеко е йако посно – нема никакоф кожарец. Банско

 

Произход

Умалително от кожа, тъй като каймакът се образува на повърхността на млякото подобно на кожа.

Разпространение

Еленско 

 

Произход

Думата има славянски произход и се среща в повечето съвременни славянски езици.

Разпространение

Видинско; Монтанско; Пловдивско; Тревненско;Троянско и др.

Примери 

Приготвил дядо Антим / патки, гъски, яребици, / и мазна сметана. Л. Каравелов

И сметаната обират / от гърнето в тъмний трем, / що остане — нашта котка / го изблизва пък съвсем. П. П. Славейков (превод)

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.