Каймак
Съвременно значение
Гъста маслена корица на сварено прясно или на кисело мляко.
Произход на думата
Названието е заемка от турската дума kaymak със същото значение.
Примери
Как стана юнак?
— Момченце, момченце,
как стана юнак?
— Пих мляко с каймак.
— Как станаха
твоите бузки червени?
— Играх си на двора
през дните студени.
Пощипна ме вятърът
уж на шега,
а с бузки червени
съм и до сега.
Леда Милева
Знание
В представите на българите каймакът се възприема като най-вкусната и хранителната част от млякото, затова думата развива преносно значение и се осмисля като ‘най-хубавата част от нещо’ в изрази като: каймакът на обществото‘най-влиятелните хора’; каймакът на селото‘най-известните хора от селото’ и др. Това осмисляне личи и във фразеологизмите:
◊ Обирам каймакаот (на) нещо. Разг.
◊ Смъквам каймака. Диал. Вземам най-хубавата, най-добрата част от нещо.
В българския език основното название е заето от турски – каймак, но са запазени и много домашни думи, в които се отразява образното мислене на българите, които сравняват най-горната част на млякото с връх, кожа – ворх, кожица, кожарец.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Това е преносно значение на думата връх, тъй като каймакът се образува на повърхността на млякото и прилича на връх.
Разпространение
Смолянско
Примери
Увидам лархон и гу боркам.(Виждам върха и го бъркам) с. Беден, Смолянско.
Нимой обира лу вархо, разбаркай го. Диалектен архив
Произход
Думата произхжда от съществителното кожа и носи идеята, че каймакът е подобен на кожа, която покрива млякото.
Разпространение
Разлошко; Банско
Примери
Офчото млеко има по-дебел кожарец от кравйото. Банско
Тава млеко е йако посно – нема никакоф кожарец. Банско
Произход
Умалително от кожа, тъй като каймакът се образува на повърхността на млякото подобно на кожа.
Разпространение
Еленско
Произход
Думата има славянски произход и се среща в повечето съвременни славянски езици.
Разпространение
Видинско; Монтанско; Пловдивско; Тревненско;Троянско и др.
Примери
Приготвил дядо Антим / патки, гъски, яребици, / и мазна сметана. Л. Каравелов
И сметаната обират / от гърнето в тъмний трем, / що остане — нашта котка / го изблизва пък съвсем. П. П. Славейков (превод)
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.