Каймак

                    категории -> храни-> каймак

Съвременно значение

Гъста маслена корица на сварено прясно или на кисело мляко.

Произход на думата

Названието е заемка от турската дума kaymak със същото значение.

Примери

Как стана юнак?

 

— Момченце, момченце,
как стана юнак?
— Пих мляко с каймак.
— Как станаха
твоите бузки червени?

— Играх си на двора
през дните студени.
Пощипна ме вятърът
уж на шега,
а с бузки червени
съм и до сега.

Леда Милева

КАКВО ДА НАПРАВЯ?

Какво да направя от този сняг, който по пейзажите се търкаля –
облачета, глухарчета или каймак за чашата, от мляко преляла?

Или да направя прозрачен хълм с шапка от перушинки,
или страница на книга, в която не съм, защото там валят снежинки?

Какво да направя от този сняг – копчета за пижама
или опашка на котарак, която дреме до леглото на мама?

Какво да направя от този пух, който вали непрестанно –
крило на гълъб, прозрачен дух или мъглица ранна?

Какво да правя с този човек, по-бял и по-крехък от чаша,
освен да му дам един бял елек и да му сипя мляко,

освен да забравя, че снегът си вали, сякаш е възглавница с перушина,
а аз съм човекът, който върви между перцата от сто години.

Николай Милчев

Знание

В представите на българите каймакът се възприема като най-вкусната и хранителната част от млякото, затова думата развива преносно значение и се осмисля като ‘най-хубавата част от нещо’ в изрази като: каймакът на обществото ‘най-влиятелните хора’; каймакът на селото ‘най-известните хора от селото’ и др. Това осмисляне личи и във фразеологизмите:

Обирам каймака от (на) нещо. Разг.; Смъквам каймака. Диал. Вземам най-хубавата, най-добрата част от нещо.

В българския език основното название е заето от турски – каймак, но са запазени и много домашни думи, в които се отразява образното мислене на българите, които сравняват най-горната част на млякото с връх, кожа – ворх, кожица, кожарец.

smart

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Това е преносно значение на думата връх, тъй като каймакът се образува на повърхността на млякото и прилича на връх.

Разпространение

Смолянско

Примери 

Увидам лархон и гу боркам.(Виждам върха и го бъркам) с. Беден, Смолянско.

Нимой обира лу вархо, разбаркай го. Диалектен архив

 

 

Произход

Думата произхжда от съществителното кожа и носи идеята, че каймакът е подобен на кожа, която покрива млякото.

Разпространение

Разлошко; Банско

Примери 

Офчото млеко има по-дебел кожарец от кравйото. Банско

Тава млеко е йако посно – нема никакоф кожарец. Банско

Произход

Умалително от кожа, тъй като каймакът се образува на повърхността на млякото подобно на кожа.

Разпространение

Еленско

 

Произход

Думата има славянски произход и се среща в повечето съвременни славянски езици.

Разпространение

Видинско; Монтанско; Пловдивско; Тревненско;Троянско и др.

Примери 

Стана рано Бояна,
хвана здраво тигана.
Щом е мама заета,
тя самичка ще шета.
Палачинки със сладко
ще приготви за татко.
Първата е навита,
трябва да се опита.
Втората е готова,
но е малко сурова.
Няма да се излага —
ще я лапне веднага.
Трета няма, защото…
вече свърши тестото.
А за татко остана
пак кафе със сметана. 

Детско стихотворение

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.