Калпак
Съвременно значение
Висока кожена шапка с козината навън.
Произход на думата
Думата е заета от турски в български, румънски, сръбски, албански и гръцки.
В друг вариант тя се среща още в старобългарски език: клобоучьць в Симеоновия сборник и в произведенията на Йоан Екзарх от 10. в. и клобоукъ в Бдинския сборник от 14. в. Според етимолозите тази старобългарска дума е тюркска заемка от времето преди османското нашествие на Балканския полуостров. Думата клобук обаче изчезва от говоримия български език и след това заемаме турската дума calpac, която е сродна на старата тюркска. Така промените в думата калпак показват с какви народи е общувал българският през вековете.
Примери
На кавга ми гледа, / накривил калпак, / засукал мустак. Народна песен
Според юнака и калпака му. Поговорка. Една глава два калпака не носи. Поговорка
Знание
В българската култура калпакът се осмисля като много важен елемент от мъжкото облекло. Затова често се превръща в символ на положението, богатството и ума на човека. Това личи и в диалектните фразеологизми:
Бутам калпака някому. Измамвам, ощетявам, някого.
Вземам калпака от главата на някого. Безмилостно ограбвам някого, като го оставям без каквито и да е средства.
Виж му главата, та му крой калпак. Глупав, несъобразите–лен човек.
Давам си и калпака от главата. Готов съм да жертвам всичко, което имам.
Жена ми ми налага калпака. Жена ми ме командва.
Разправяй на калпака ми. Не казваш истината, лъжеш.
Накривя си калпака. Живея лек, безгрижен живот.
Не струвам ни калпака си. Некадърен, неспособен съм.
Обръщам калпака наопаки някому. Причинявам някому неприятности.
Що ми трябва зелен калпак на глава. Не искам да рискувам.
Названията за тази част от мъжкото облекло са изключително разнообразни и показват в какви езикови контакти е влизал българският език през вековете. В старобългарския език се откриват една стара тюркска, а възможно и прабългарска дума – клобук, и една стара латинска заемка – кукул. Интересно е, че и двете изчезват в историята на езика и са заменени с по–новите сродни заемки – калпак от турски и гугла от немски. Старобългарската дума капа се съхранява до днес, тя е латинска, но е заета от гръцки. Съвременните названия шапка и капела имат същия произход. Турска заемка е каук, а общославянска, но по–рядка е кушма. Международни са капа, астраган, гугла, те се срещат в различни варианти в няколко европейски езика.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
- Калпак, висока кожена шапка.
- Глава на семейството.
Думата се открива в стари ръкописи от 14 в. По произход тя е латинска, но е заета в български от гръцки. От същата латинска дума са и днешните български думи капела и шапка.
Разпространение
Цяла Западна България и отделни говори в Източна (Старозагорско; Елховско; Хасковско).
Примери
Сяка капа на сяка глава не уйдисва. Поговорка
На два татка дете без капа ходи. Поговорка
На капа по шест гроша данък. Н. Геров
Език и култура
Гледай му акъла, па му крой капа. Глупав, несъобразителен човек.
Да ти падне капата. За изразяване на учудване, възхищение от нещо много хубаво.
Жена ми ми носи капата. Жена ми ме командва.
Имам си муха под капата. Мъчи ме някаква мисъл за нещо.
Капа има царска, ама глава воденичарска. Хубав, но глупав човек.
Кривя си капата. Живея лек, безгрижен живот.
Разменяме си капите. Скарваме се.
Произход
Думата произхожда от латинската cuculla, но е заета в български през стария немски език, затова е с променен звуков състав. Точно съответствие на латинската дума откриваме в старобългарски език: коукоуль в Синайския евхологий от 11. в. Ето как историята и на думата гугла ни разказва за историята на българите и за техните връзки в стари времена с балканския латински език, а по-късно с носителите на немски език.
Разпространение
Великотърновско; Годечко; Девинско; Елинпелинско; Пещерско; Смолянско; Хасковско.
Примери
Овчарите насядаха на един ред и свалиха овчите си гугли. К. Петканов
Език и култура
Разправяй на гуглата ми. Не казваш истината, лъжеш.
Както се вижда, в българския език съществуват едни и същи по значение и състав фразеологизми, в които само названието за калпак е различно, може да бъде калпак, капа, гугла. А това доказва, че тези фразеологизми са важни и често се употребяват.
Произход
Думата е заета от турски в български, румънски, сръбски, гръцки, албански.
Разпространение
Асеновградско; Брезнишко; Великотърновско; Казанлъшко; Пирдопско; Плевенско; Софийско; Старозагорско; Троянско; Шуменско.
Примери
Между хекимите, лекари, най-личен е персиецът Омар Хуюн. Той преподава с наргиле в ръка, в дълга пъстра антерия и с каук на глава. Хр. Бръзицов
Произход
Думата се среща във всички славянски езици и вероятно е праславянска. Има и други хипотези за произхода ѝ.
Разпространение
Варненско; Добричко; Провадийско; Силистренско; Троянско; Шуменско.
Примери
Мъжете на главъ си калпаци носеа. Кушми му думахме. Шуменско
Кушмата на главъ му жива да йе оплачеш – мазна, скъсана. Шуменско
Произход
Думата означава ‘вид черна агнешка къдрава кожа’, но в някои диалекти наричат калпака по името на кожата, от която е направен. Интересно е да знаем, че съществителното астраган възниква от собственото име Астрахан – град в Южна Русия. Същата дума откриваме и в английски, френски, италиански, испански вероятно защото в миналото гр. Астрахан е търгувал с такива кожи.
Разпространение
Eлховско; Трънско; Ямболско.
Примери
Астрагански калпак – астраган. Бесарабски говор.
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.