Храстовидно растение от сем. розоцветни с шипове по стеблата, пълзящи клонки и черни сладки плодове. По същия начин се наричат и плодовете на този храст.
Домашна дума от прасл. *kąpinā, производна от корен със значение ‘нещо скупчено’. Открива се още в старобългарски: кѫпина.
Други форми: къпùна (къпùня, кампùна, копùна, купùна).
Къпината е нисък, силно бодлив храст, с по няколко тънки и дълги, полегнали, влачещи се клони. Ив. Димитров
Промъквам се между къпините и поемам по тясната пътечка покрай холерните гробища. Л. Стоянов
Дрехата ѝ ce закачи за една къпина, тя извика, дръпна се с все сила и я раздра. К. Петканов
Седела йе Елиндойна у градина под къпина. Народна песен.
От лоза грозд, и от трън къпина. Поговорка, П. Р. Славейков
Преди войната Стела беше ходила с татко си на село и никога не можеше да забрави зрелите черни къпини, които яде до насита под жаркото слънце в равнината. Ем. Коралов
По оградите и слоговете, сред шумналата зеленина на буйните повети се чернееха примамливи зърна къпини с тръпчив вкус. М. Марчевски
Цял ден те тичат от трън на трън, от едно къпиново гнездо на друго, за да късат зърно по зърно черната оная и сочна къпина. С. Бобчев
Тръгнали буля и зълва: / булята метли да бере, зълвата — черни къпини. Народна песен
Къпината е много широко разпространен храст. В Северното полукълбо са известни около 250 вида от това растение, а само в България се срещат над 45 вида от него. Плодовете на къпината имат лечебни свойства. Те се използват широко в българската кухня за направата на сладка, сокове и десерти, както и на вино.
В българския фолклор с къпина се сравняват красивите женски очи. Съществува и такова словосъчетание в езика ни:
Като къпина черен. Много черен. Само в черните ѝ като къпини очи се забелязваха искрите на живота. Цв. Ангелов.
Очите ѝ [на Велика] са черни като къпини и парят като живи въглени! Ил. Волен.
В християнските съчинения и в народните религиозни легенди къпината е свещен храст, за който Бог се грижи.
В българския език почти всички названия на къпина са домашни, което подчертава важността на това растение в културата на българите.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е домашна и е образувана от съществителното драка ‘нещо, което дере, боде’.
Разпространение
Зарово, Солунско.
Примери
Сигки ниви заорани…/ Техни ниви нит орани,/ нит орани, нит посяни./ Драчки, трява поникнъли. Народна песен
Произход
Названието е заето от гръцкото κουκουμάρα със значение ‘вид южно дърво с гроздовидни съцветия и плодове’.
Разпространение
Родопите.
Примери
Пишкалиф кукумар са мачно бере. Тодор Стойчев
Произход
Названието е производно от мечка, мече и преносът на думата вероятно се дължи на това, че къпините са една от любимите храни на мечките.
Разпространение
Падина, Ардинско, Забърдо, Асеновгрнадско; Девинско.
Примери
В уста носи църна мечетина. Диалектен архив
Произход
Названието се отнася до друг храст. Но тъй като шипката също е бодлив храст с червени плодове, преносът на думата вероятно се дължи на външната прилика между двете растения.
Разпространение
Бериево, Севлиевско; Лесидрен, Тетевенско; Ловешко.
Примери
Шипкътъ боде. Диалектен архив
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.