Къща

                    категории -> бит -> къща

Съвременно значение

Сграда на един или повече етажи, която служи за жилище на едно семейство или на няколко семейства от един род.

Произход на думата

Най-старата употреба е още в старобългарски език в Супрасълския сборник и Симеоновия сборник. Думата се свързва с глагола кътам  ‘крия, прибирам нещо, за да го опазя’. По този начин къщата е мястото, където човек се чувства сигурен.

Примери

Да идете свàки своим куки. Врабча, Трънско; Влизаше в къщи дъ убиръ. Съчанли, Гюмюрджинско; Върти къщътъ. Еленско; В къщи спим. Айдоско; Ф къщана. Златоградско; Мàйка и бàща прòшка дàли, / къща върти, дом събира. Войнягово, Карловско; Ут мàлка къща да върти, дом да събира. Бяла черква, Великотърновско; Стàрата къшча я кутнàаме и нòва направииме. Костурско; Къшча без рèд, нèма аир. Костурско; Къшчата ни се затвòри – ‘умряха ни близките’. Костурско; Да идете свàки на сваем куки. Трънско.

Знание

Във всяка култура домът е мястото, без което животът губи смисъл. Той е символ на успех, благополучие щастие, образ на своето, познатото, което се противопоставя на чуждото и непознатото. Къщата се представя често с изразите родна стряха, бащино огнище, бащин покрив. В българската представа за дома се разграничават образът на чисто материалната  постройка от метафоричната представа за задружен живот на близки хора на едно място. По този начин често къщата се осмисля като събирателен образ на хората, които живеят в нея. 

Домът и къщата са застъпени широко както в народното, така и в личното творчество. Много са поговорките, които поставят дома като най-съкровеното място  в живота на българина: Вкъщи и стените помагат. Секи е на къщата си (своя дом) господар. На чужда къща комат не дават. Както в сяко село и закон, така в сяка къща и адет.

Като всяко скъпо нещо за къщата трябва да се положат усилия: С един камък къща не става.

Поговорките отчитат важността на хармонията в дома: Къща не прегръща. С пари можеш да купиш къща, но дом не можеш. Сговор къща не събаря. С инат са къща не държи. По-лош кръвник няма челяк от лоша къща. Не би къща тясна, ако не би челед бясна. Помагай на комшия си да му гасиш къщата, за да не изгори и твоята.

Образованието по българска литература в училище започва с няколко стихотворения, които помним винаги: Питат ли ме де е зората на Вазов, Бяла спретната къщурка на Ран Босилек, но образът на дома не присъства само в тях. Домът е символ на родното въобще в Майце си на Ботев. С идилична картина от възрожденска българска къща започва Под игото. Образът на поруганата бащина къща ни изпълва с гняв, а с умиление и носталгия – хармоничната вечеря около софрата. Но няма нищо поугнетяващо от образа на изоставените хижи, тоест къщи, които присъстват в стихотворението Хижите на Далчев:

Прихлупените вехти хижи/ из крайнините на града, / стени с опадала мазилка/ като че с белези от струпеи, /врата раззината и черна/ и чер прозорец изпочупен — / о, тези вехти ниски хижи/ на бедността и на глада

Копнежът по завръщането в бащината къща се превръща в символ на търсенето на разбиране и утеха в стихотворението, което всички знаем, на Д. Дебелянов Да се завърнеш в бащината къща. 

kushta

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Думата дом е обща за всички славянски езици и се открива още в старобългарски език. Думата дом произхожда от стар индоевропейски корен, който се среща в старогръцки и латински. Учените го свързват  с гръцки глагол, който означава ‘строя’, което ще рече, че названието на човешкото жилище е  резултат от съзидателната дейност на човека.

Разпространение

Белоградчишко; Брезнишко; Велешко; Великотърновско; Граовско; Дупнишко;  Малкотърновско; Пернишко; Плевенско; Разградско; Радомирско;  Русенско; Родопи;  Силистренско; Софийско; Тревненско; Чирпанско; Шуменско;.

Примери

Нека иде дом да и съгради. Самоковско

Дòма не довòди. Велешко

Кон’à го ф дома занесе. Ломско

Беше си донесла чапкъни дома. Прилепско

 И тугаз със кучайата нòсым кукуруза у дома. Банат

Дицата ни слышет у дома. Банат

 А той се навърти дома – Копривщица

Двоица го нòсат дòма. – Кула, Серско

Произход

Думата произлиза от общославянска,  етимологически се свързва със старогерманската дума hus ‘дом’. По този начин българската дума хижа и английската house се оказват родствени. 

 Днес наследник на същата дума е хижа със значение ‘планинска постройка за туристи’. 

Думата ижа се среща в повечето западнобългарски говори със значение ‘къща’.

Разпространение

Брезнишко; Бурел; Годечко; Босилеградско;  Трънско; Царибродско.

Примери

Пооразат ижуту преди пет гòдин. – Брезнишко

 Дърварът му зарасправл’ал к’ъко му е улазил у ижу премързъл зайак. Трънско

Цял ден седя у ижу. Годечко

Произход

Макар че в книжовния език колиба означава ‘заслон в градина или лозе, от пръти и вършини’, в голяма част от Западна България се употребява именно със значение ‘къща’. Думата колиба е заета от старогръцки. Среща се още в езика на Патриарх Евтимий. 

Разпространение

Брезнишко;  Годечко и др.

Примери

Ората се затворили по колибете и не почват рàбуту до Джорджувдън. Ракита, Брезнишко

Че фàне дъш, улазете у колибуту. Годечко

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.