Киша

категории -> природни явления -> киша

Съвременно значение

Продължително дъждовно, влажно време.
Рядка кал и разтопен сняг по земята вследствие на валежи.

Произход на думата

Учените свързват думата киша с глагола кисна ‘държа нещо във вода за продължително време’.

Примери

На дъждовно време му викаме киша. Тотлебен, Плевенско

Киша има, че се е стоплило времето. Златоградско

Съ заоблачи, че иде киша. Ново село Видинско

Когато бяха сушите, после кишите. Горнооряховско

Сушата, мамо, кишата. Русенско

Бог праща дълга суша или киша. Дебелец, Търновско

Кърф се лее като киша. Габрово, Ксантийско

Умрел Герман от суша, та отиде за киша. Врачанско

Да не капне киша три години. Царибродско

Рано го е киша зафанало. Банско

По кишу опанджак. Трънско

Не излази у таа киша. Софийско

Знаеш ли мамо сушата, кишата. Копривщица

След киша – кабаница. Банат

Като фане киша и овцете пърхат, времето ще се оправи. Панагюрско.

Знание

Макар че в народната култура на много места дъждът и кишата могат да се употребяват и като синоними, кишата има основно отрицателна конотация. Зад нея стои преди всичко продължителният дъжд, от който земята набъбва и омеква и не дава възможност да се влезе в полето. Кишата е онази мокрота, която разваля храните. В народните пословици тя се свързва с гладни и трудни години. Кишата е бедствие наравно с града и по-страшно от сушата:

Суша хляб не проси, киша недохраня.

Суша не глади, киша глади.

Информаторите на Д. Маринов от Жива старина споделят за трудни години, когато имало нападения на кърджалии и когато едно цяло лято валяло всеки ден. Тогава хората излизали чак есента по полетата да събират прораснали отново житни класове, с които да се изхранят.

Въпреки че е страшно бедствие, явно поради факта, че не се среща много често, в българската култура липсват обреди за прогонване на кишата..

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

лапàвица

Произход

Смес от разтопен сняг и кал.
Валеж от сняг и дъжд едновременно.

Думата е домашна, звукоподражателна. Произхожда от глагола лапам, хлапам със значение ‘издавам характерен звук при ходене по мокро’.

Разпространение

Общобългарско название.

Примери

Излитаме над калната лапавица
и над прогизналата есенна земя. Елисавета Багряна

Някога в една дълбока есен край къщата ти минавал един болен и дрипав човек, който газел бос в лапавицата. Д. Немиров

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.