Кладенец

                    категории -> бит -> кладенец

Съвременно значение

Място, откъдето извира и се черпи вода. Може да бъде дълбоко изкопана дупка, от която водата се вади с верига и кофа.

Произход на думата

Думата се среща още в старобългарски език. Предполага се, че славяните са заели тази дума преди много години от германците, където е означавала ‘студен’, като днешното английско прилагателно cold. Нашите прадеди са я запазили, но също така са я превели с думата студенец. С времето българите са „забравили“ нейното най-старо значение, че кладенец означава ‘нещо студено’ и са се получили словосъчетания като студен кладенец. Днес думата кладенец е разпространена в цяла България.

 

Примери

Неговата работа бе да подрязва лози, да чисти дърветата от гъсеници, .. и да намира подземни извори за чешми и кладенци. Елин Пелин

Дорде си почиват другите копачки, те отидоха там в дола на кладенеца да налеят студена водица. Т. Влайков

Знание

Кладенецът е изключително важно място в бита на българите – той е източник на вода и следователно на живот. Затова в българския език са съхранени няколко домашни названия, като най–разпространеното кладенец е много стара заемка от германските езици. А заемките от турски и гръцки – бунар, кайнак, геран – показват връзките на българите със съседните народи през вековете.

Откриват се много поговорки, свързани с кладенеца, в които чрез него се описват човешките отношения:

Не плюй в кладенеца, от който ще пиеш. Π. Ρ. Славейков

Със сяко въже в кладенец не влизай. П. Р. Славейков

Къща без мъжка работа кладенец без вода. Поговорка

Къща без жена кладенец без кофа. Поговорка

 Не брой звездите, да не паднеш в кладенец. Поговорка

С игла кладенец копае. Поговорка

С чуждо въже не се спущай в кладенец, че може да се случи гнило. Поговорка

Важността на кладенеца личи и във фразеологизмите:

Докарвам вода от девет кладенци. Привеждам най-различни доводи и доказателства, за да убедя някого в нещо.

Къде види бунар, зажми с очи. Казва се за човек, който обича да пие алкохол, а не вода.

Минувам като край пресъхнал геран. Диал. Минавам без да забележа, без да поздравя някого. 

В българската традиционна култура кладенецът е място, край което могат да се събират самодиви. Съществува и израз самодивски кладенец, край него не бива човек да седи и спи, защото самодивите могат да го разболеят или омагьосат.

Във фолклора неродената мома се появява край кладенец и след това се спасява като рибка пак в кладенец. В други приказки има кладенци, чиято вода може да превърне човек в елен и обратно. Явно според българските представи кладенецът може да бъде вълшебно място.

maxime-bouffard-i1PR2CjWV1E-unsplash

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Дълбоко изкопана и иззидана по края дупка, от която се вади вода с кофа, прикачена на въже или верига.

Думата идва от турски език.

Разпространение

Пазарджишко; Котелско; Брезнишко; Елинпелинско; Пловдивско; Сливнишко; Монтанско; Годечко; Пиротско

Примери

Под елъту бунàр вòду студèну. Пиротско. У бунàрът бèше се удавѝли гàрге. Годечко. Не налѝвай водà от бунàра, защото водàта не е чѝста.

Произход

Думата носи идеята за нещо влажно, мокро.Основание за това учените виждат във връзката на българското въбел с гръцкото ὄμβος ‘дъжд’, латинското imber ‘вода, дъжд, течност’.

Разпространение

Марково, Провадийско; Търговищко; Пазарджишко; Панагюрище

Примери

Въбела е многу дълбок. У еднò врèме въбeл му думахме, сега – клàденец. Търговищко.

Произход

Кладенец, от който водата се вади с геранило (дълъг дървен прът), прикрепен към високо дърво.

 

Тази дума е заета от гръцки език – γερανός, където означава ‘жерав, крик’. Названието  идва от приликата между шията на жерава и дългият прът, с който се  вади пълната кофа с вода.

Разпространение

Самоковско

Примери

Всички герани из полето пресъхнали, а река в наше село няма. О. Василев.

Разболя се майка ѝ, / .. / проводила Драганка / за студена водица. / Че ѝ грабнала ведрица, / че на геран отиде. Народна песен.

Произход

Думите се свързват с идеята, че водата е скрита и на едно определено място тя сама излиза или бива извличана на повърхността на земята.

Разпространение

Софийско; Ихтиманско; Благоевградско; Ботевградско; Самоковско; Панагюрско.

Примери

Нàдвечер момите и момците отиват на ѝзлако или на чешмата на вода. Ихтиманско.

Произход

Често пъти изкопаната дълбока дупка се облицова с камъни, които са слепени с вар. Този тип кладенци се наричат кайнàци.

Думата е заета от турската kaynak и означава ‘извор; спойка’.

Разпространение

Ихтиманско; Странджа; Първомайско; Смолявско; Момчилградско; Гюмюрджинско; Кукушко.

Примери

Пътеката е равна и води до кайнак. На кайнака и чучурка му направих да има и водица. Н. Хайтов. Отбиваше се на кайнака до запустялата Ставрева воденица, измиваше се, сръбваше малко вода, изплакваше си устата и поемаше нагоре. Г. Караславов

Произход

Идеята за изровена дупка в земята, чрез която хората стигат до подземните води, е залегнала още в старобългарската дума, която назовава нещо, което е изровено, изкопано. Макар и рядко, в някои по-стари книги все още може да срещнем тази изразителна дума ръвенѝк, която ни казва, че за да стигнем до водата, трябва да копаем, ровим.

 

Произход

Названията идват от дървените пръстени, които често са се използвали за укрепване на кладенците и са се наричали стубели. Думата е от праславянски произход.

Разпространение

Севлиевско; Ботевградско; Врачанско; Габровско; Троянско; Годечко; Софийско; Еленско; Тетевенско

Примери

Пих вòда на стъбело. Годечко. Вудъта ф стъблата е студèна. Тетевенско. Има кухи и рълупàти дървèтъ, стàрити хòръ прàили ут т’àх стъбли. Севлиевско.

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.