Клепачи
категории -> части на тялото -> клепачи
Съвременно значение
- Клепачът е кожичка, която покрива окото при мигане или спане.
- Клепач и клепка могат да се използват в множествено число в значение ‘косъмчета по края на клепача; ресници, мигли’.
Произход на думата
Думите клепачи, клепки, които обикновено се използват в множествено число, и сродните им произлизат от клепя ‘затварям очи, мигам’ от праславянски произход.
Примери
Очите му, притулени на половина от горния клепач, гледаха лошо, зверски. Ив. Вазов
Една едра сълза се откъсна от долния клепач на окото му и парна студената му китка. Цв. Ангелов
Срещна очите му, задържа за миг погледа си в неговия, после отпусна бавно клепачи и обърна лицето си напред. П. Константинов
Тя беше прилична, черноока, напета мома, с детски нежен, добър, но меланхолически поглед, който скриваха дълги клепачи. Ив. Вазов
Знание
Очите са прозорец към душата на човека. Затова те се осмислят като най-важната част от лицето на човека, а частите, свързани с тях – клепачи, мигли, вежди, допълват красотата и изразителността на очите. В художествената литература, особено в поезията, както и в народните песни често се описват веждите и миглите на любимата, които събуждат силни чувства. Например:
Пет години ходих .. грèха ми в премежди / две очи небесни под гайтани вежди. П. К. Яворов
Черни очи, кат череши — / със дълги клепачи. / А уста им кат продумат, / сякаш звънче дрънва. Ц. Гинчев
У Недини слънце грее, / .. / То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда, / с черни очи еленови, /с длъги клепки босилкови. Народна песен
В народното творчество се откриват постоянни сравнения и епитети, с които се подчертава хубостта на веждите и миглите: вежди като гайтани, мигли босилкови.
В българския език названията за клепач и мигли са домашни и произлизат главно от праславянски глаголи.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата произлиза от дума със значение ‘преграда’ и се употребява на първо място със значение ‘вежда’.
В старобългарски думите бръвь и вѣжда, могат да се използват и в значение ‘вежда’, и в значение ‘клепач’ или ‘мигли’. Тази взаимна замяна се обяснява със сходството между тези части на лицето.
Разпространение
Старобългарски ръкописи.
Примери
намаꙗахѫ ома да тькмо не вѣштаахѫ брьвьм к н҄емѹ. Супрасълски сборник
а онъ гръдꙑи вꙑше сѣдитъ и бръви горѣ въздвижетъ на ѹньшѧѧ. Слова на Григорий Богослов
Подъ бръвиѭ же коѭжьдо стъ на свои странѣ кожьдо око имꙑ своѩ ѧсти вѣждѫ горѣ и долоу, власꙑ каꙗжьдо иꙁносѧщи съ собоѭ ѩже рѣснове ꙁовѫтъ Шестоднев на Йоан Екзарх
Произход
Думата вежда е домашна, вероятно е от същия произход като глаголите видя, виждам. В съвременния книжовен език и диалектите вежда означава ‘ивица косми над очите’.
Разпространение
Старобългарски ръкописи.
Примери
ѡчи… акы ткалы стеблеⷨ остьм хѹдаѧ жвотныⷯ ѿгонта ѧстыⷨ вѣжⷣѹ мꙁанїеⷨ ꙁѣнца съблюдаета. Диалози на Псевдо-Кесарий
подъ бръвиѭ же коѭжьдо стъ на свои странѣ кожьдо око имꙑ своѩ ѧсти вѣждѫ горѣ и долоу, власꙑ каꙗжьдо иꙁносѧщи съ собоѭ ѩже рѣснове ꙁовѫтъ Шестоднев на Йоан Екзарх
Произход
Думата няма наследник в българските диалекти днес.
Разпространение
Старобългарски ръкописи.
Примери
аште дамь сонъ ома моїма ї вѣкома моїма дрѣмане Синайски псалтир
Разпространение
Тетовско; Дебърско.
Примери
Русъ пък със чернъ клепке и вềжди. Солунско
Под веждите горяха две черни, изрязани, миндаловидни очи с дълги клепки и с влюбен поглед. Ив. Вазов
У Недини слънце грее, / .. / То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда, / с черни очи еленови, / с длъги клепки босилкови. Народна песен
Произход
Думата мигли ‘малки косъмчета по края на клепачите, които предпазват очите’ е от корена на глагола ‘мигам’, праславянски по произход.
Разпространение
Общобългарско название.
Примери
Капитанът го погледна през полуспуснатите си клепачи с дълги мигли и веднага върна погледа си върху мъртвеца. Ем. Станев
Метко почти не дишаше. Миглите му едва забележимо трепкаха. Л. Александрова
Произход
Ресници ‘мигли’ се открива в старобългарски (рѣснове). Производно е от ресни ‘снопче къси нишки за украса, които са привързани, прикрепени от единия край, а от другия висят свободно’, което също рядко се използва и за ‘мигли’.
Разпространение
Общобългарско название.
Примери
кожьдо око имꙑ своѩ ѧсти вѣждѫ горѣ и долоу, власꙑ каꙗжьдо иꙁносѧщи съ собоѭ ѩже рѣснове ꙁовѫтъ Шестоднев на Йоан Екзарх
Големите ѝ черни очи бяха обкръжени с гъсти ресници. Й. Йовков
Върху ресниците ѝ трептяха сълзи. Г. Райчев
Под дългите ресници на полузатворените ѝ клепачи е застинал учуденият поглед на две тъжни очи. Св. Минков
Изпод ресници тъмни огнен поглед / устреля гневно Фрина. П. П. Славейков
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.