Кожух
Съвременно значение
Зимна горна дреха, направена от кожа с козината навътре или подплатена с такава кожа.
Произход на думата
Думата се среща във Влахо–българските грамоти от 14. в. Тя е праславянска по произход и съществува във всички славянски езици.
Примери
Ганчо покри братчето си с дългата аба, … наметна си дългия абян капладисан кожух и отиде къде чешмата да се разходи. Ц. Гинчев
Върз кожувът старите обличали кожувче – зимиа като падне сниаг, тогис го носиат. Провадийско
Знание
В българската народна култура кожухът се осмисля като много важен елемент от зимното облекло, затова действията, свързани с тази дреха, имат и символичен смисъл. Това личи в диалектните фразеологизми:
Изтупам кожуха някому. Набия, напердаша някого. Имам игла да закърпя кожуха на някого. Знам как да наглася някого. Наметнал (облякъл) на свети Атанаса кожуха. Облякъл лятно време зимна дреха. Не ми трябва от мечка кожух. Не искам да се захвана с нещо, което може да ми донесе неприятности. Отвяла брашното и попарила кожуха. Мързеливата жена върши само пакости, ако се хване на работа. Ще си обърна кожуха. Ще се разсърдя.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е заета от турски в български, гръцки, румънски и сръбски.
Разпространение
Айтоско; Балчишко; Бургаско; Варненско; Казанлъшко; Котленско; Ловешко; Плевенско; Сливенско; Старозагорско; Троянско; Ямболско.
Примери
Аз снощи — започна Димо, — като си отиде Джурката, легнах си ей там е, на пейката, завих се с капламата. Й. Йовков
Произход
Думата е заета от турски в български, сръбски и албански.
Разпространение
Асеновградско; Белоградчишко; Врачанско; Горнооряховско; Добричко; Карловско; Пазарджишко; Пирдопско; Пловдивско; Самоковско; Силистренско; Сливенско; Старозагорско; Чирпанско; Ямболско.
Примери
Колкото за премяната на невестата, то ние ще да дадеме това: … един кюрк зимен, подплатен със самур, други летен, подплатен с норки. Л. Каравелов
Произход
Къса зимна горна дреха от кожа без ръкави, кожухче. Тези диалектни думи са производни от думата гол и по смисъл се свързват с нея, защото облечен с късо кожухче без ръкави, човек се чувства гол в студеното зимно време.
Разпространение
Асеновградско; Великотърновско; Горнооряховско; Габровско; Ловешко; Плевенско; Разградско; Русенско; Севлиевско; Старозагорско; Троянско.
Примери
Долу, на двора под чардаците, стояха или клечаха на плочите тълпа бежанци, свиваха се в опърпаните си голачета и чакаха. Д. Рачев
Произход
Къса зимна горна дреха от кожа без ръкави, кожухче.
Тези диалектни думи са производни от думата рамо и предлога до, защото назовават кожухче без ръкави, което покрива раменете.
Разпространение
Пазарджишко; Дупнишко; Ихтиманско; Кюстендилско; Ломско; Пирдопско; Софийско; Трънско.
Примери
Съдържателят Цеко Пинташки, облечен с разкопчано кожухче дорамче под палтото, бе облегнал лакът на масата до единия прозорец и гледаше ту през него, ту към жена си. Т. Харманджиев
Език и култура
В българския език най-често се употребява старобългарската дума кожух. Срещат се и дорамче и голак, които са образувани от български корени. Заети са две названия от турски – каплама и кюрк, и две от румънски – кептар и манта, като последното по произход е френско. Това разнообразие доказва както устойчивостта на българското словно богатство, така и възможността за езикови влияния от съседните балкански езици.
Произход
Думата е заета от румънски.
Разпространение
Балчишко; Варненско; Горнооряховско; Силистренско; Добричко; Смолянско.
Примери
Киптаръ ѝ готов. Силистренско
Произход
Думата по произход е френска, но в българския език е навлязла от румънски.
Разпространение
Белослатинско; Плевенско; Софийско.
Примери
Зимно време носели кожух или манта, която купували от пазара. Между лицевата й страна и хастара имало памук. Тази дреха топлела много и затова я носели и мъжете, и децата. Доброславци, Софийско
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.