Кокиче
Съвременно значение
Най-ранното пролетно цвете в България с бяло цветче, подобно на звънче, което започва да цъфти още докато има сняг.
Произход на думата
Думата е образувана от гръцкото κόκκος със значение ‘зърно’ и българската наставка –че, прибавена допълнително. Според друга хипотеза за произхода на думата тя е заета от турско название със значение ‘снежно цвете’.
Други форми: кокùче (кочùче, кокùчя, кошчùче).
Примери
Носех една голяма китка кокичета и теменужки като подарък на момичето на кръчмаря, у когото щях да нощувам. Н. Попфилипов
Кокичетата, макар да са скромни, са хубави, защото са първите цветя и са предвестници на пролетта. Речник на българския език
Спи и сънувай в нощите, / пълни със ведрост и сняг, / как във полята зарити / малки кокичета спят. А. Разцветников
Знание
Семейство Кокичеви включва около 20 вида ниски, многогодишни растения. Най-известно от тях е кокичето – първото пролетно цвете, което разцъфва в България и поради това е възпято в редица народни и детски песни, а също така често е герой на разкази и приказки.
Кокичето се цени и като лечебно средство. Български учен открива веществото нивалин в кокичето и предлага лекарство и ваксина срещу тежката болест полиомиелит.
Съществуват и словосъчетания за назоваване на видовете кокичета.
Блатно кокиче. Декоративно растение от семейство кокичеви с повече цветове, събрани в съцветие, което расте по влажни, мочурливи и заблатени места у нас и съдържа нивалин.
Гергьовско кокиче – Диал. Блатно кокиче
Снежно кокиче – Диал. Кокиче
В българския език освен заетите от гръцки и турски названия има и много български думи за кокиче, които се основават на външния му вид: бабка, висулка, игличе, кошеринка. Те показват колко интересни сравнения има при образуването на думите. Образното мислене на българите личи и в други названия, които са стари заемки: подрумиче, булка, качулка.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Тези названия са български и се отнасят за възрастна жена. Преносът на думата вероятно се дължи на формата на растението кокиче, което напомня приведената фигура на възрастна жена.
Разпространение
Богданов дол, Пернишко; Радилово, Розово, Пещерско; Кондофрей, Радомирско; Белица, Разложко; Горубляне, Панчарево, Софийско; Кавакли, Лозенградско; Мракетинци, Трънско; Мархамли, Софлийско; Българска махала, Дедеагачко; Велинградско, Дупнишко, Кюстендилско, Елховско, Пазарджишко, Пловдивско, Самоковско, Ямболско, Малкотърновско
Примери
Напролет, когато Милка виеше китки от бабки и зюмбюл, за да закити сватовете, той проследи годеника ѝ на нивата. К. Петканов
Произход
В българския език тези думи назовават младоженка, невеста.
Преносът на думата вероятно се дължи на формата на цвета на кокичето, който напомня сватбен воал, було.
Разпространение
Видрар, Горочевци, Трънско; Самоковско, Ихтиманско
Примери
Одили да берат булки. Диалектен архив
Произход
Думата е българска и назовава нещо, което виси надолу. Преносът на думата вероятно се дължи на формата на цвета на кокичето, който напомня висулка, тъй като е наведен надолу и виси от стъблото.
Разпространение
Трънско
Примери
Висулкя й бело. Диалектен архив
Произход
Това е домашна дума, произлизаща от глагола въртя, сложната дума въртипоп в диалектите се използва за назоваване на няколко растения: маргарита, лайкучка и др.
Разпространение
Хотово, Санданско
Произход
Думата се свързва с качунка и представлява по-далечна промяна (вероятно с турско посредничество) на кокиче, т.е. има същия произход.
Разпространение
Пловдивско
Произход
Думата е с неясен произход.
Разпространение
Благоевградско, Гоцеделчевско
Произход
Това е название на друго пролетно цвете. Преносът на думата вероятно се дължи на това, че двете растения цъфтят приблизително по едно и също време.
Разпространение
Драгоман, Сливнишко
Произход
Според учените названието вероятно е заето от турски.
Разпространение
Кнежа, Оряховско
Произход
Тези названия възникват от собственото име Калоян. То е от гръцки произход и означава ‘хубав Иван’, т.е. тук вероятно преносът отново се дължи на красотата на цветето.
Разпространение
Бял извор, Опан, Старозагорско; Момково, Свиленградско; Хасковско, Чирпанско, Харманлийско, Първомайско
Примери
Калвенчета има. Диалектен архив
Произход
Думата вероятно е заета от турско название със значение ‘снежна шапка’, тоест отново според външния вид на кокичето.
Разпространение
Кален, Врачанско; Якоруда, Разложко
Произход
Тези названия произхождат от турската диалектна дума karçiçek със значение ‘снежно цвете’.
Разпространение
Ихтиманско, Свиленградско, Струмишко
Произход
Думата назовава шапка, пришита за дреха. Преносът на думата вероятно се дължи на формата на цвета на кокичето, който напомня качулка.
Разпространение
Велинградско
Примери
Качулките цуфкьот рано напролек. Диалектен архив
Произход
Думата е образувана от кошер ‘плетен кош за пчели’ и наставки въз основа на формата на цвета на кокичето, който напомня на пчелен кошер.
Разпространение
Банско, Разложко
Произход
Думата е образувана с представка и наставка от друм ‘път’, в старобългарски дроумъ, заемка от гръцки. В названието е отразен фактът, че кокичето често расте край пътя.
Разпространение
Самоковско
Произход
Съществителното назовава дете без един или двама родители. Коренът на думата се открива в старобългарски: сиръ.
Преносът на думата вероятно се дължи на това, че кокичето е единственото цвете в началото на пролетта, а самотата му се отъждествява със сирашката участ.
Разпространение
Еникьой, Узункьоприйско
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.