Колан
Съвременно значение
Широка ивица от плат, кожа или друга материя за препасване около кръста.
Произход на думата
Думата е заета от турски в български, сръбски, хърватски, гръцки, румънски и албански.
Примери
Вървеше усмихнат, празничен с черния си панталон, пристегнат с широк офицерски колан. Л. Михайлова
Тя бе пристегнала колана на бялата си престилка и бе поиздърпала нагоре дългата си пола, за да не ѝ пречи в работата. В. Геновска
Знание
В българската култура коланът, или поясът, се осмисля като важен елемент от облеклото. Затова често се превръща в символ на положението, богатството и начина на живот на човека. Това личи от диалектните фразеологизми:
Кован колан през гола мешина. Някой има нужда от нещо много необходимо и важно, а взема нещо непотребно.
Отпускам колана <с още една дупка>.
1. Много съм ял и се чувствам прекалено сит.
2. Преставам да правя икономии от храната си.
Стягам колана <до последната дупка>.
Гладувам, не си дояждам.
По–рядко употребяваните диалектни думи като тасма, учкур, вракозун не са развили преносни и фразеологични значения. Но самият факт, че в езика ни има четири названия от турски произход и едно от гръцки, илюстрира добре езиковите връзки на българския народ през вековете. Повечето турски заемки се срещат и в останалите балкански езици, защото османският турски език е бил повече от 500 години официален език в Османската империя, под чиято власт са били балканските държави.
Важно за българската култура е, че се запазват и употребяват в много диалекти и в книжовния език старобългарските думи пояс, ремък и образуваните от старобългарски корени гащник и тканица. Този факт доказва чистотата на българския език. Поясът в старобългарската култура е бил символ на определено поведение. Монашеският пояс е символизирал въздържанието и богоугодния живот на монасите. Затова съществува и израз пояс на целомъдрието. Специални пояси са имали хората с различно военно положение. А словосъчетанието отвързване на пояса е означавало ‘лишаване от воински чин’, защото в действителност в такива случаи се е отвързвал поясът на военния.
Всички тези факти доказват значението на колана, или пояса, в българската култура.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е заета от гръцки.
Разпространение
Габровско; Луковитско; Пазарджишко; Разградско; Разложко; Смолянско;
Тервелско; Тополовградско; Хасковско.
Примери
Жетварите се дигнаха бавно. Сиврията стегна вракозуна си, изгледа нивата. Г. Караславов
Ха сега стегни въркозуня. Никой не би се сетил да търси писмо под тези скъсани потури. Д. Марчевски
Произход
Думата е образувана от гащи (в старобългарски гащи), защото по предназначение коланът трябва да държи и стяга гащите, тоест панталоните.
Разпространение
Елинпелинско; Ихтиманско; Пернишко; Плевенско; Софийско;
Самоковско; Свищовско.
Пример
Слънцето се беше издигнало вече една копраля над Балкана, когато агите се провървяха с ибриците, ту навън, ту навътре, с провиснали гащници. Ц. Гинчев
Език и култура
Думата гàщник означава и ‘прост, недодялан човек’, например:
Тръгнали гащниците им недни да си пазят властта, ама нивите и къщите не им излизат от ума, хеле пък сега, по жътва. Ем. Станев
Произход
Думата е заета от турски в български, румънски, албански, сръбски и хърватски.
Разпространение
Айтовско; Благоевградско; Ботевградско; Бургаско; Варненско; Видинско;
Врачанско; Великотърновско; Гоцеделчевско; Горнооряховско;
Девинско; Добричко; Ихтиманско; Казанлъшко; Котленско;
Кюстендилско; Ловешко; Ломско; Малкотърновско; Новозагорско; Пазарджишко; Петричко; Плевенско; Пловдивско; Разградско; Разложко;
Русенско; Силистренско; Сливенско; Смолянско; Софийско; Старозагорско; Троянско; Трънско.
Примери
Панталоните му от черна аба са подигнати нагоре и къси, запасани с каиш. Й. Йовков
Някога баща му бе горски и сега Киро бе облякъл кирливата му зелена куртка, бе препасал широк каиш на кръста си. Кр. Григоров
Език и култура
Затягам каиша. Вземам строги мерки.
Опъвам (тегля) каиша. Извършвам най-трудната работа.
Стягам (свивам) каиша. Гладувам, не си дояждам заради бедност.
Произход
Думата е общославянска, среща се във всички славянски езици. В старобългарски има съществително поясъ със същото значение.
Разпространение
Кюстендилско; Новопазарско; Пернишко; Провадийско; Софийско;
Старозагорско; Самоковско.
Примери
Тия заптиета … , препасани с кожен пояс … — всичко това, казвам, ми вдъхваше неодолимо отвращение или ужас. Ив. Вазов
В Дупница пътниците видяха чернокоси момичета с цветя в косите, с черни дрешки златошити, златни пояси и зелени фусти. А. Каралийчев
Език и култура
Разпасвам си пояса.
- Върша безобразия, своеволия, като не се съобразявам с нищо или не се подчинявам на никого.
- Държа се предизвикателно.
Стягам пояса. Гладувам, не си дояждам.
Удрям под пояса. Служа си с непозволено, непочтено средство (при борба, спор).
Произход
Думата е общославянска, среща се във всички славянски езици. В старобългарски има дума ремень със същото значение.
Разпространение
Варненско; Врачанско; Великотърновско;
Горнооряховско; Пещерско; Еленско; Монтанско; Ямболско; Трънско.
Вариантът рѐмен се среща в югозападните говори.
Диалектните варианти с начално Е – ермѝк, еремѝк – се появяват предимно в североизточните говори.
Примери
Между колоните се зададе един старец с дълга, снежна риза, опасана с ремък. А. Каралийчев
Изкарал дългите великденски пости с тънка чорбица, .. полагаше му се на Великден да отпусне с няколко дупки ремъка на панталоните. Т. Харманджиев
Из къщните врати излиза по долно расо, препасан с ремик и гологлав, поп Никола. П. Тодоров
От млади години Иоан живял в пустинята .., носил дреха от камилска козина и се опасовал с ремен. Д. Манчев
Език и култура
Отпускам ремъка на никулденската дупка. Много съм ял и се чувствам прекалено сит.
Стягам ремъка. Гладувам, не си дояждам.
Произход
Думата е заета от турски в български, румънски и албански.
Разпространение
Ардинско; Асеновградско; Варненско; Великотърновско;
Видинско; Добричко; Елховско; Кърджалийско; Новозагорско;
Пловдивско; Поповско; Сливенско; Смолянско; Старозагорско;
Търговищко; Хасковско; Чирпанско; Ямболско.
Примери
Стегни си пойса с тасмата. Пловдивско
Над пояса се опасва тясна кожена каишка – тасма, обкована с жълти пулчета. Добричко
Произход
Домашно изтъкан колан.
Общославянска дума, произхожда от тъкан ‘нещо изтъкано’. В старобългарски се срещат съществителното тканѥ ‘тъкан’ и глаголът тъкати ‘тъка, изработвам плат’.
Разпространение
Белоградчишко; Брезнишко; Видинско; Годечко; Дупнишко;
Кюстендилско; Пернишко; Софийско; Трънско.
Диалектните варианти с изпадане на начално Т – кàница, каница – се срещат в същите говори.
Примери
Дода ми ткае млогу убаве тканице (Сестра ми тъче много хубави колани) Трънско
Йа петстотин ибришим тканици,/ йа чорапе, ни край, ни брой нема. Народна песен, Годечко
Произход
Думата е заета от турски език.
Разпространение
Ардинско; Асеновградско; Банско; Врачанско; Добричко;
Еленско; Кюстендилско; Котелско; Крумовградско; Ловешко;
Никополско; Маданско; Плевенско; Пирдопско; Разложко;
Севлиевско; Смолянско; Свищовско; Тетевенско;
Троянско; Търговищко; Шуменско.
Примери
Сетене са направиъ учкур за нанизвъни на гащити. Севлиевско
Доде опашиш пойасо,/ учкура ти се развързва. Народна песен
Добре стегнатият очкур или дебел ремък така крепеше и придържаше плиткодънните беневреци, че над тях като втасало тесто преливаше мощният корем хамбарлия. Т. Харманджиев
За нас
Бързи връзки
Контакти