Компот
Съвременно значение
Десерт от пресни, сушени или консервирани плодове, сварени с вода и захар.
Произход на думата
Думата навлиза в българския език от френски. Свързва се с латинската дума със значение ‘сложен, съставен’. Среща се в по-голямата част от българската езикова територия.
Примери
Огънят бумтеше в кюмбенцето, а от голямата тенджера излиташе пара и затопленият въздух ухаеше на ябълков компот. А. Гуляшки
Няма ли да ядем компот? — попита той. .. — Яж манджа — предложи старата. — Не ми се яде. Повече съм жаден. Ем. Станев
Знание
В село Ново село, Видинско, вочка казват на овощното дърво: Пръд ижу имъмо воче. Вочке овуй годину нъмау род. Добро къ удари снек докъй нъ съ помомиу вочке, къ би било страшен съклет. В Белоградчик също вочка казват на овошка. Тези примери доказват връзката на тази дума със старинната българска дума овощие, овощи.
Думата кòмбос (комбỳс) е пример за това как една и съща дума може да означава различни видове храна в различните части на българската езикова територия. В с. Комощица, Ломско, кòмбос казват на ястие от лапад. В Орханийско това е чорба от коприва. В Банско е туршия от попарена зелка с хрян, сол и оцет или от цвекло със зелев сок. В Монтана – пюре от лапад. В Разлог – цвекло (варено прясно цвекло). В с. Поповяне, Самоковско, кòмбус е пържен хляб, натрошен в рядка брашнена каша. В с. Войниково, Тервелско, така наричат ястие от варена тиква и сини сливи. В с. Любимец, Хасково – компот от тиква и ошав. В с. Никола Козлево, Нови пазар – тиква, сварена с круши и дренки. В Свиленград – компот от тиква.
Названията за компот показват връзките на българския език както със съседните турски, гръцки, така и с френски и италиански. Важно е, че са запазени и домашни думи като воча и сушелки, от които личи, че компотът се прави от сушени плодове.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата назовава и компот, и сушени круши, нарязани на половинки. В брезнишкия говор казват воча на сушени плодове – ябълки, круши, сливи, зарзали и др.
Думата воча произхожда от диалектното воке, което идва от овощие ‘плодове’.
Разпространение
Брезнишко; Трънско
Примери
Наниза воче млого, че има да едемо зимуска ошав. Брезнишки говор, диалектен архив
Направихме компот от воче. Диалектен архив
Ела, мама че ти даде вочке. с. Радово, Трънско, диалектен архив
Деца, не ежте тея круше, арне су за воче. Дънеска съм нанизала пет низе воче. с. Станьовци, Брезнишко, диалектен архив
Вочките у тенджеруту изврейа. с. Глоговица, Трънско, диалектен архив
Произход
Думата е заета от турския език. Използва се както в значение ‘компот’, така и за означаване на сушените плодове, от които той може да се приготви. Например в Самоков ошаф казват на рядък компот, приготвен от нарязани и изсушени ябълки и круши. В гребенския говор ошаф се наричат изсушените плодове за варене.
Разпространение
Гоцеделчевско; Пернишко; Клисура; Пещера; Самоковско; Русенско.
Примери
На Коледа от ошафа им носи, та да знаят, дека е Коледа. с. Кралев дол, Пернишко, диалектен архив
В Клисура на трапезата на бъдни вечер слагат и кадят сарма, фасул, ошаф (круши, чокундур и сливи) . Клисура, диалектен архив
Произход
Според учените това название има връзка с латинската дума compositum, която означава ‘сложен’. Тоест произходът е подобен на компот.
Разпространение
Харманли; Свиленград; Банско
Примери
Нашиа комбус йе цървен като кръф. Наприх петмес от комбус. Банско, диалектен архив
Произход
Названията са образувани от корена сух–(общославянски, от праславянски произход) въз основа на приготвянето на десерта със сушени плодове.
Разпространение
с. Долен, Златоградско; Рибарица, Тетевенско.
Примери
Вàрем шушỳлки зъ пийèне. с. Долен, Златоград, диалектен архив
Сушалки им викат за ошаф. Рибарица, Тетевенско, диалектен архив
За нас
Бързи връзки
Контакти
©2021 | Всички права запазени.